Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Утре ще дойдат да поговорят с Тоби. - Лицето й доби сурово изражение. - Не мога да повярвам, че е позволил нещо подобно да се случи. Това е непростимо.

Още беше твърде рано да се застъпва за Тоби и Луси дори не се опита.

- Аз съм виновна - рече тя. - Аз настоях да излезем. - С трепереща ръка Бри отпъди извинението й.

Двете работеха на призрачната светлина на малките прожектори, прикрепени отпред на фермерската лавка. Преминаващите коли намаляваха, ала никоя не спря. Бри почисти останките от потрошената табела. Жените изправиха столовете, натъпкаха смачканите свещи и скъсаните поздравителни картички в найлонови торби за смет. С приближаването на нощта се заеха да разчистват строшените стъкла с гребла, но заради разлетия мед парчетата полепваха по зъбците и малко след полунощ Луси измъкна греблото от ръцете на Бри.

- За днес стига. Утре сутринта ще донеса маркуча и ще измия останалото.

Бри беше прекалено отчаяна, за да спори.

Двете приятелки мълчаливо се отправиха към къщата. Целите бяха оплескани с мед - кожата, дрехите, косите им. По ръцете и краката им бяха полепнали буци пръст, прахоляк и трева, заедно с парченца сребристо стъкло и друга мръсотия. Когато Луси свали сандалите си, видя върху подметката парченце светлосин картон.

Аз съм коледна украса.

Моля, внимавайте, когато ме вземате.

Двете се изредиха да измият краката си на външната чешма. Бри се наведе, за да изплакне ръцете си, и метна гневен поглед към задния прозорец.

- Сега не мога да говоря с него.

Луси я разбра.

- Аз ще отида да проверя как е той.

- Как може да е толкова безотговорен?

Защото е само на дванайсет , помисли си Луси. И защото Луси не биваше да убеждава Бри да го оставя сам, когато през уикенда на острова се мотаеха толкова много хулигани.

Въпреки че бе измила краката си, ходилата й лепнеха по линолеума, докато прекосяваше кухнята. Свърна надолу по коридора. Вратата на стаята на Тоби бе отворена. Обикновено я държеше затворена, за да не му мърмори Бри, че стаята му е разхвърлена. Обзета от лошо предчувствие, Луси надникна вътре.

В стаята миришеше на ягодова дъвка и момчешка пот. Дрехите, които бе носил през последните дни, лежаха скупчени върху килима, заедно с мокра кърпа за баня. Както обикновено, леглото беше неоправено. И празно.

Тя претърси къщата. Никъде го нямаше. Луси нахлузи лепкавите си крака в маратонките, намери едно фенерче и излезе навън, където завари Бри да се взира невиждащо в мрака и да пуши цигара.

Тя само седи на задното стъпало и пуши. Това й бе казал Тоби, но Луси от седмици не бе виждала Бри да прави нито едното, нито другото.

- Той не е в къщата.

Бри рязко вдигна глава.

- Какво искаш да кажеш? Къде е той?

- Не зная.

Бри скочи от стъпалото.

- Ще го убия! Нима не разбира, че така още повече влошава нещата?

- Навярно в момента не може да разсъждава трезво.

Бри стъпка цигарата на земята.

- Всичко е заради мен. Заради това, което му казах. - Тя се извърна към гората, като Луси в деня, в който се бяха запознали.

- Тоби! - изкрещя Бри. - Веднага се върни! Говоря сериозно!

Не беше най-подходящият начин да се убеди едно уплашено дете да се върне у дома. От друга страна, Бри звучеше като милиони други разгневени майки.

Не бе изненадващо, че Тоби не се появи. Накрая Бри грабна друго фенерче и двете се разделиха, за да претърсят двора, мазето и гората около къщата. Провериха овощната градина на съседите и осветиха долчинката.

- Ще се обадя на Майк - заяви Бри. - Тоби сигурно е там. Няма къде другаде да отиде.

Но Тоби не беше там.

- Майк не го е виждал - съобщи Бри, след като приключи краткия разговор. - Той също ще излезе да го търси. Какво, по дяволите, ще му кажа? Че съм се разкрещяла на Тоби и съм казала да се маха?

- Това беше нормална човешка реакция.

- Може би е в твоята къща. Иди да провериш, докато чакам Майк. Моля те.

Луси не можеше да понесе мисълта да се срещне отново с Панда и ако не ставаше дума за безопасността на Тоби, щеше да откаже, но сега това бе немислимо. Младата жена пое по пътеката, която толкова пъти бе изминавала през деня, но през нощта гората не изглеждаше толкова дружелюбна.

- Тоби! - извика тя в тишината. - Тоби, аз съм, Луси! Бри вече не ти е сърдита. - Не беше вярно, но звучеше добре. - Искам да говоря с теб.

Единственият отговор бяха шумоленето на нощните създания и крясъкът на сова.

Тя излезе от гората. Беше един след полунощ и небето се бе прояснило. Без облаците звездите сияеха ярко над главата й. Преди да дойде на острова, Луси бе забравила как изглежда истинското звездно небе.