Остана само Луси.
- Стой си на мястото - предупреди я доктор Кристи. - Това е лично, само между Темпъл и Макс.
- Зная - промърмори Луси. - Но... - Скочи от стола и хукна по пътеката.
- Постарай се да не те видят! - викна Кристи подире й.
Луси знаеше, че това е лудост. Не искаше да приближава до къщата. Но освен това имаше нужда да вярва в приказките с щастлив край и ако тази беше от тях, искаше да присъства.
Зави по тясната пътека, която водеше към гаража. Движеше се предпазливо, избягвайки изгнилите дървета - зряла жена, загубила разсъдъка си. Надзърна иззад ъгъла на гаража тъкмо когато Макс излизаше от колата. Късата й червена коса бе разчорлена, маслиненозелените шорти до коляното бяха омачкани, както и твърде широката бежова блуза. Темпъл изскочи от гората и замръзна на място. Цялата несигурност, скрита за арогантността на Злата кралица, бе изписана върху лицето й.
- Макс... - Думата прозвуча като молитва. - Макс, обичам те.
Макс не помръдна, непреклонното изражение на лицето й подсказваше, че тя е много по-твърда от любимата си.
- Достатьчно, за да престанеш да се криеш? Или всички онези съобщения, които си ми оставила, са пълни глупости?
- Не са глупости. Наистина те обичам.
- Достатъчно, за да се покажеш на публично място с мен?
Темпъл кимна.
- Достатъчно, за да се оженим? - не се даваше Макс. - Да устроим щур купон? И да поканим всичките ни познати?
Луси видя как Темпъл преглътна мъчително.
- Достатъчно силно, за да го направя - прошепна Темпъл.
Но Макс още не бе свършила. Махна рязко към набитата си фигура.
- Няма да се променям заради теб. Получаваш това, което виждаш, пълни бедра и всичко останало.
- Обичам това, което виждам. Обичам те.
Макс завъртя един от сребърните си пръстени върху ръката си.
- Това ще разруши кариерата ти.
- Не ме интересува.
- Интересува те - рече Макс, но взе да омеква, когато видя сълзите, блеснали в очите на Темпъл.
- Не толкова, колкото обичта ми към теб - отвърна Темпъл.
Макс окончателно се разтопи и двете се хвърлиха в прегръдките си.
Беше доста непривично и малко разтърсващо да гледа как две жени се целуват толкова страстно, но в същото време абсолютно удовлетворяващо. Луси отстъпи назад, за да ги остави насаме.
23.
С изключение на мъжа, разхождащ кучето си, Луси беше сама на плажа. По-малък и по-труднодостьпен от южния, този плаж в западната част на острова се посещаваше най-вече от местни жители, но въпреки че беше събота, заради покритото с облаци небе повечето си бяха останали у дома. Тя се бе разположила на уединено място в подножието на една пясъчна дюна, подпряла брадичка на коленете. Макс беше дошла преди два дни и вчера следобед двете с Темпъл бяха заминали. Тази сутрин и Кристи бе отпътувала. Щяха да й липсват. Може би на това се дължеше меланхоличното й настроение. Тя напредваше с писането и нямаше причина да е потисната заради работата. Към средата на септември щеше да е готова да напусне острова.
Младата жена усети, че някой се приближава. Сърцето й пропусна един удар, когато видя Панда да върви към нея. Тоби сигурно му бе казал къде се намира.
Въпреки че слънцето се бе скрило зад облаците, той носеше слънчеви очила. Беше гладко избръснат, но косата му бе пораснала за последните единайсет дни, през които не го бе виждала. Струваше й се, че са минали месеци. Чувствата, които толкова упорито се бе опитала да зарови, заплашваха да изригнат на повърхността. Тя ги пропъди в най-тъмните глъбини на сърцето си, където не можеха никому да навредят. Докато сърцето й препускаше, той вървеше към нея с бавна, нехайна походка, като турист, излязъл на вечерна разходка.
Дори да бе сърдит, задето е избягала от него, умело го прикриваше. Кимна и огледа по-късата й коса, която, макар и не толкова мастиленочерна, но още не бе възвърнала естествения си светлокестеняв цвят. Нямаше грим, ноктите й бяха изпочупени и два дни не бе бръснала краката си, но се сдържа и не ги подви под себе си.
Двамата се взираха няколко секунди един в друг, но по-дълго, отколкото тя можеше да понесе. Луси отмести поглед и се престори, че изучава три калинки, пъплещи по парче дърво, изхвърлено от водата.
- Дойде да се сбогуваш?
Панда пъхна ръка в джоба на шортите.
- Заминавам утре сутринта. - Зарея поглед към водата, като че ли не можеше да я гледа по-дълго, отколкото изискваше обичайната вежливост. - След седмица започвам нова работа.
- Супер.
Помежду им отново се възцари неловка тишина. Застанал на брега, мъжът с кучето хвърли пръчка във водата и животното заплува след нея. Независимо дали искаше, или не, тя трябваше да му каже някои неща, преди той да замине.
Читать дальше