Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Шабан изглеждаше отвратен.

- Пари. Само това ли има значение за теб?

- Разбира се, че не. - Озир се ухили и снижи глас. - Сексът също! - добави той и се изкикоти.

- Толкова си жалък - произнесе студено Шабан. - По­зор за нашето семейство, обида за боговете. И аз повече няма да търпя тази обида. - Той извади пистолет и го насо­чи към гърдите на брат си.

В първия момент Озир като че ли не го забеляза, умът му отказваше да приеме онова, което виждаха очите му.

- Какво правиш, Себак? - каза най-накрая той, опитвайки се да се усмихне, но се отказа, щом погледна лицето на Шабан и прочете по него само гняв и омраза. - Себак? Какво е това?

- Краят, братко мой - изсъска той. - Ти получи своите удо­волствия, получи всичко, за което не си помръдна пръста и не го заслужаваше! - Той блъсна Озир назад към саркофага.

По лицето на Озир се изписа страх, когато осъзна, че брат му не се шегува. Той погледна отчаяно към войниците си.

- Някой… Някой да му вземе пистолета! - Мъжете го гледаха с каменни лица. - Помогнете ми!

- Те не са твои последователи - изсъска Шабан със зло­веща усмивка. - А мои. Всички твои последователи сега ще боготворят мен - или ще умрат!

Бъркли отстъпи нервно назад.

- Какво… какво става тук?

- Става това - рече Шабан, - че заемам мястото, което ми се полага по право като глава на Храма. Това е мое рож­дено право! - Той погледна към мумията зад Озир - и се из­плю върху нея. - Озирис! Пфу! Сет е бил по-силният брат. Сет е бил по-големият брат, но е отстъпил пред Озирис от страх! - Египтянинът вече крещеше и устата му пръскаше слюнка. - Това време приключи! Дойде моето време! Ще взема онова, което ми принадлежи! - Гласът му се извиси в налудничав писък. - Аз съм Сет! Аз се преродих!

Озир го гледаше ужасено.

- Какво… какво ти става? - изпъшка той. - Ти не си Сет, нито аз съм Озирис! Ние… ние сме синове на пекар, Себак! Никой не е прероден - това не е реално! Всичко съм си измис­лил! Знаеш го много добре, беше с мен, когато го измислях!

- Когато призоваваш бог, ти го правиш истински - каза Шабан внезапно с ледено спокойствие. - Всичките ги правиш истински. Последователите ти те боготворят като Озирис, зна­чи си Озирис. Аз съм братът на Озирис, значи съм Сет. Аз съм богът на мрака, на хаоса, на смъртта - и моето време настъпи!

- Ти… ти си се побъркал! - заекна Озир. - Какво е ста­нало с теб?

Гневът се възроди.

- Какво е станало с мен? Само ти можеш да си толкова заслепен, Халид! Цял живот получаваш всичко; аз не полу­чих нищо. Ти беше любимият син, аз бях низвергнатият. Ти успя да се добереш до слава и богатство, а аз бях принуден да вляза в армията. Ти имаше пари и жени, а аз бях изгорен жив! - Той разкъса ризата си и разголи гърдите си. Те бяха също толкова грозно белязани, като лицето, белезите се спускаха надолу по тялото му. - Ако Халил не ме беше измъкнал, щях да умра! А ти дойде ли да ме видиш в болницата? Не!

- Някой има проблеми с големия брат - прошепна Нина на Еди.

- Някой има проблеми със здравия разум! - отвърна той шепнешком.

- Аз бях… бях на снимачната площадка - започна упла­шено да се оправдава Озир. - Не можех да се измъкна.

- Два месеца! - изръмжа Шабан. - Не! Знам какво си правил. Обикалял си света и си правил секс с разни курви!

Озир не се отказваше.

- О, мисля, че разбирам. Не ми завиждаш заради парите и славата. А заради това, че огънят те е направил по-малко мъж!

Гневът, който се надигна в гърдите на Шабан, беше тол­кова силен, че той не успя да каже нищо. Вместо това удари брат си с пистолета в лицето, опръсквайки с кръв капака на саркофага. Мейси ахна, дори Еди примига.

Озир се свлече на земята, стиснал главата си с ръце. Шабан успя да овладее емоциите си.

- Махнете това нещо оттук - каза той на Кротала, со­чейки мумията.

Кротала и един от войниците се приближиха до сарко­фага. Преди Нина да успее да се възпротиви на оскверняването, те измъкнаха мумията от ложето ѝ и най-безцеремонно я хвърлиха на пода. Погребалната маска падна и в тях се взря изсъхналото, безоко лице.

Шабан насочи пистолет към брат си.

- Влизай вътре.

Озир го погледна обръкано.

- Какво?

- В саркофага. Веднага!

- О, Боже - каза Нина, осъзнавайки какво става. - Халид, той разиграва истинската история на Озирис и Сет - как Сет примамва Озирис да влезе в ковчега и го запечатва вътре!

Шабан й се усмихна злобно.

- Радвам се, че някой знае истинската история.

- Смяташ ли да му отрежеш оная работа и да нахраниш рибите с нея? - попита Еди.

- Не е нужно да го нарязвам на четиринайсет парчета. Брат ми няма Изида, която да го възкреси. - Той отново по­гледна към Озир. - Влизай вътре.