Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Нина отново го ритна; изхрущяването на счупения му нос сигурно се беше чуло чак от другата страна на моста.

- Махни се - извика тя, подчертавайки всяка своя дума с ритник - от мен!

- Аз ли?

- Ти! Задник!

Въпреки силната болка, Хашим се беше вкопчил в нея със силата на фанатик. Той продължаваше да я дърпа надо­лу, приближавайки я все повече към пропастта.

Още един ритник и едната му ръка се изплъзна - но той бръкна с нея под ремъците на гърдите си, измъкна един нож от калъфа му и се приготви да го забие в крака на Нина…

Тя отново го ритна.

Този път не в лицето, а в другата ръка.

Болката, която изпита той, когато ботушът ѝ бе ритнал пищяла му, беше силна - но беше нищо в сравнение с тази от счупените пръсти. Ножът падна на пода, култистът изкре­щя и полетя надолу в пропастта - точно когато Мейси успя да разкопчае каишките на куфарчето. Мъжът изчезна в мра­ка, като не спираше да крещи.

Мейси залитна и падна, изпускайки куфарчето на ръба на пропастта. С разтуптяно сърце Нина погледна към треся­щия се мост. Кротала държеше ранения Еди на мушка, до­като останалите напредваха нагоре.

Тя знаеше, че Шабан ще използва Еди като заложник, за да я накара да му предаде канопа в замяна на живота му… а след това щеше да го убие. Същото щеше да се случи и ако ритнеше куфарчето в пропастта.

Оставаше ѝ само едно. Същият избор трябваше да на­прави Еди в подобна ситуация скоро след като се срещнаха за пръв път, само че тогава ролите им бяха разменени. Ако искаше да го спаси…

Трябваше да го изостави.

Тя скочи и грабна падналия нож и куфарчето.

- Да тръгваме!

Мейси я погледна шокирано.

- Но Еди…

- Бягай! - Стиснала куфарчето под мишница, тя побяг­на към коридора. Мейси погледна отчаяно Еди, но щом зърна пистолетите, които се насочиха към тях, тя хукна след Нина. Куршумите откъртиха парчета скала над главата ѝ.

Шабан беше почервенял от ярост.

- Убийте ги! Убийте ги! - изкрещя той и грабна писто­лета от ръката на най-близко стоящия войник. Но жените вече бяха изчезнали. Той изрева яростно и удари оръжието в пода толкова силно, че пластмасовата му дръжка се пръсна на пар­чета. Стиснал юмруци, той вдигна глава и забеляза Еди.

За миг изглеждаше така, сякаш се кани собственоръчно да го хвърли в пропастта, но постепенно се взе в ръце.

- Застреляй го! - нареди Шабан. Кротала се ухили.

- Себак, почакай! - извика Халил. Кротала се поколеба пред авторитетния глас на военния, а Шабан се обърна ряз­ко и погледна неочаквания си опонент. - Можеш да го из­ползваш като го размениш срещу гърнето. Тя няма да го уни­щожи, докато вярва, че може да си върне него.

Шабан пое дълбоко въздух, без да спира да трепери от гняв.

- Прав си - каза най-накрая той. - Благодаря ти, че ме спря, приятелю.

- Винаги мисля в твой интерес. И мой, разбира се - до­бави той с лека усмивка.

- Значи няма да го убиваме? - Кротала изглеждаше ра­зочарован.

- Разбира се, че ще го убием - изръмжа Шабан. - След като си върнем гърнето.

- Значи ще доживея до стогодишна възраст - обади се Еди, придържайки ранената си ръка. - Никога няма да я хва­нете. Тя ще се върне в Абидос, ще разкаже на египетското правителство какво се случи тук… и после, друже, ще бъдеш прецакан.

- Не ми се вярва. - По белязаното лице на Шабан се из­писа лека усмивка, когато веригата най-после се спря. Оста­налите войници се втурнаха да прекосяват моста. - Не зна­еш как сме дошли дотук, нали?

*

- Какво е това, по дяволите? - ахна Мейси, когато две­те с Нина се изкачиха по стъпалата към повърхността и хук­наха към ленд роувъра, присвили очи от яркия блясък на пустинното слънце.

- Лошо. - На около стотина метра от тях се намираше гигантският военен ховъркрафт. Предната му товарна рам­па беше спусната и зееше като гигантска зяпнала уста. Ха­лил бе осигурил не само морална подкрепа на Шабан. – Но ако успеем да стигнем до каньона, няма как да ни последват в него. - Нина седна зад волана и остави куфарчето на сред­ната седалка, пъхайки ножа в калъфката, която беше прикре­пена към ремъците.

Мейси седна на другата седалка.

- А Еди? - попита тя, когато Нина запали двигателя. - Те ще го убият, ако не са го направили вече!

Нина даде заден ход, излезе от руините и зави на изток.

- Докато си мислят, че могат да го използват, за да си върнат гърнето, той ще остане жив.

- А докога ще си го мислят?

- Надявам се по-дълго, отколкото ще ми е необходимо, за да измисля как да го спася!

Мейси не остана доволна от отговора ѝ. Тя огледа ку­фарчето за повреди и го закопча с предпазния колан.