Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Защото той е психопат! Ако планът му проработи, ще умрат милиони хора!

Халил сви рамене.

- И без това напоследък тръбят за заплахата от пренаселване на Земята.

Групата спря. След като се изкачиха обратно по въже, закачено за тавана, през ямата, оставена от Господарката на дъждовните бури, те стигнаха до дъното на огромната вер­тикална шахта.

- Какво ще правим? - прошепна Мейси на Нина с нара­стваща паника. - Почти стигнахме до повърхността, а горе ще ни убият!

- Няма да ни убият - каза Нина. - Ще се измъкнем. - Но въпреки смелите си думи, вътрешно тя бе също толкова уплашена, колкото и Мейси. Те не бяха въоръжени, бяха по-малко… и нямаха никакъв изход. Тя погледна към Еди с на­деждата да открие някакъв намек по лицето му, че е измис­лил план. Но той просто гледаше мрачно.

Всички поеха нагоре по тесния коридор. Войникът с куфарчето, Хашим, мина пръв по каменния мост.

- Хайде, побързайте - изръмжа Шабан. Крали го по­гледна смугено и тръгна на няколко крачки след войника. Кротала насочи пистолета си към Нина и Мейси. Те стъпи­ха колебливо върху тесния мост и веригата му изтрака от допълнителната тежест. След тях тръгнаха още войници.

Преди да стъпи на моста, Еди погледна към веригата, след което погледът му се плъзна към назъбеното колело.

И камъкът, който се беше заклещил под него.

- Нина - извика той, - помниш ли като минахме оттук? - Тя го погледна. Мейси направи същото. - Започва яко кла­тене!

Очите ѝ се разшириха.

- Мейси, дръж се! - извика тя.

Еди ритна камъка.

Тежестта на големия цилиндричен блок издърпа вери­гата през отвора и завъртя назъбените колела.

Нина и Мейси бяха обгърнали здраво моста, когато зъбците на колелата удариха изпъкналостите от двете стра­ни на каменната греда и силно я разтърсиха. Хашим, който се намираше най-далече от въртящото се колело, залитна, хвърли пистолета си и се метна към отсрещния бряг. Хвана се за ръба и се опита да се издърпа.

Крали нямаше такъв късмет. Напълно изненадан, той по­летя надолу с ужасен, отекващ писък. Двамата войници зад Мейси също бяха изхвърлени в бездната, а трети отчаяно се опитваше да се задържи, преди също да изчезне в мрака.

Последният мъж на моста успя да отскочи назад, сблъс­ка се с Еди и Кротала, и останалата част от групата се затъркаля обратно по наклонения коридор. Еди отблъсна мъжа и ритна Кротала в корема.

- Нина! - извика той. - Преминавайте оттатък!

Тя вече пълзеше напред, следвана от Мейси.

- А ти? - извика Нина в отговор. - Тръгвай!

Но откъм него краят на моста се клатеше ужасно силно и той не можеше да стъпи върху него. Вместо това заби ботуша си в корема на култиста и се огледа за оръжието му. Писто­летът беше паднал близо до ръба. Еди се хвърли към него…

Револверът на Кротала изгърмя. Изстрелът беше напо­соки, но мина достатъчно близо до Еди и откъсна парченце от лакътя му. Той изрева от болка, притисна раната си с ръка и се олюля, напълно забравил за оръжието.

- Еди! - изкрещя Нина.

- Махай се оттук! - извика той. - Вземи гърнето!

Тя се огледа и забеляза Хашим да виси от ръба на ня­колко крачки от нея. Куфарчето все още беше на гърба му. Тя стигна до твърдата земя и се изправи над войника. Той беше успял да се издърпа до под мишниците, но обемисти­ят куфар нарушаваше баланса му и той не можеше да събе­ре сили да се изкачи по-нагоре.

- Дай ми куфарчето и ще те издърпам! - извика Нина. Тя се протегна към контейнера, но осъзна, че е закопчан здраво. Предположи, че мъжът ще е толкова схванат от не­удобната си позиция, че няма да се осмели да се бори с нея, затова се наведе напред, за да разкопчае ремъците…

Той я сграбчи за глезена.

- Сигурно се шегуваш! - каза тя.

Той се ухили злобно и се хвана за глезена ѝ и с другата си ръка. Дръпна силно и я събори настрани, след което стис­на прасеца ѝ.

Мейси стигна до ръба на моста, скочи до нея и започна да го рита по ръката.

- Пусни я!

- Не, вземи куфарчето! - каза Нина. Тя сви другия си крак, погледът ѝ срещна очите на култиста. - Не ме карай да го правя.

Единственият му отговор беше погледът му, изпълнен с гневна решителност, преди да се издърпа нагоре, вкопчил болезнено пръсти в крака ѝ.

Погледът ѝ се втвърди.

- Щом така си решил.

Тя го изрита силно в лицето. Главата на Хашим се отмет­на назад и ръцете му се плъзнаха по крака ѝ, след което отно­во се вкопчиха в глезена ѝ, а тежестта му я повлече към ръба.

Мейси сграбчи куфарчето, но не можа да го освободи от ремъците.