Анди Макдермът: Свещената крипта

Италия

Беше хладна, освежаваща ноемврийска вечер, но докато караше своя камион — цистерна по криволичещия път през гората в Националния парк Касентинези, в главата на Джанкарло Мистрета вече се въртяха коледни мисли. Тази година щяха да празнуват в неговия апартамент; трябваше да осигури развлечение и храна за двайсет и трима души, може би двайсет и четирима, ако сестра му родеше поредното си бебе по-рано от очакваното…

Фаровете осветиха остър завой и той бързо забрави за плановете си. Намали скоростта почти до пълзене и погледна часовника си. Малко изпреварваше разписанието си — оставаше да зареди още една бензиностанция, преди да се прибере в депото, но все пак щеше да се прибере във Флоренция преди седем часа. А после можеше пък двамата с Леани да поработят върху плана им за тяхно собствено бебе…

Той прекара цистерната през завоя — и натисна рязко спирачката. Сивкаво БМВ беше спряло напреки на пътя, а едното му колело беше хлътнало в канавката. Някаква жена, облечена в тъмен костюм, му махаше да спре.

Джанкарло потисна една въздишка. Колата блокираше пътя му. Край с мечтите да се прибере по-рано у дома. Но пък какъв пример щеше да даде на бъдещите малки Джанкарловчета, ако не спреше да помогне на дама в беда?

Той спря камиона и се взря в жената. Дълга, лъскава черна коса и тъмна кожа — индийка, може би? Двайсет и няколко годишна, доста привлекателна по един строг, делови начин. Почти чу гласа на Леани в главата си да го смъмря за това, но женен или не, той все пак имаше очи, нали?

Жената тръгна към камиона. Джанкарло слезе от кабината, за да я посрещне.

— Здравейте — каза той. — Като че ли имате нужда от помощ.

Докато се приближаваше към него, жената хвърли бърз поглед към гората. Джанкарло установи, че лицето и е обезобразено; помръдна само лявото й око, дясното остана втренчено в него. Блед белег се спускаше от челото през очната ябълка към бузата й. Стъклено око.

Той погледна към колата.

— Заседнахте ли? Бих могъл да ви…

С рязко движение тя измъкна пистолет със заглушител и го простреля три пъти в лицето.

Безжизненото тяло на Джанкарло се свлече върху асфалта. От сенките на гората излезе някакъв мъж. Висок, мускулест и облечен изцяло в черно, Урбано Фернандес погледна трупа с изражение на подигравателно извинение.

— Горкият човечец — каза той. Говореше на английски, но акцентът определено беше испански. — Никакви любезности, а? — продължи той, обръщайки се към жената, която прибираше пистолета в кобура си.

— Чиста загуба на време — изрече студено Мадиракши Дагду. Както беше предположил клетият Джанкарло, жената беше индийка. Говореше английски сковано, със силен акцент — ползваше езика отскоро. Тя кимна с глава към тялото на шофьора. — Отърви се от него.

Фернандес отдаде подигравателно чест.

— Да, мадам. — Той измъкна чифт черни кожени ръкавици и се спря за миг, за да приглади тънките си мустачки, преди да завлече трупа в шубраците. — Защо изобщо дойде? Нямаме нужда от… как беше думата? Бавачка.

Той много добре знаеше каква е думата, но му беше забавно да гледа намръщеното и чело, докато жената се опитваше да си я преведе.

— Тази операция е по-скъпа от останалите — каза тя, след като се досети за значението на думата. — Работодателите ми искат да бъдат сигурни, че парите им се използват по предназначение.

— Заслужава си всеки един долар — каза Фернандес, захвърляйки тялото. Нямаше смисъл да го прикрива — скоро тук щеше да се напълни с хора. Той се приближи до цистерната. — А сега тръгвай. Ще се видим малко по-нататък.

Мадиракши безмълвно се върна при беемвето. Фернандес я изпрати с поглед, размишлявайки колко е жалко, че такава привлекателна фигура е похабена за толкова противна личност, и докато колата се измъкваше на заден ход от плитката канавка, той отиде до клапаните, монтирани отстрани на цистерната.

Дори след изпълняването на повечето доставки, в цистерната имаше повече от две хиляди литра гориво. Испанецът завъртя кранчето на едната зейнала стоманена дюза. Потече струя бензин. Разнесе се остра миризма, която го накара да примигне, след което той разви още повече кранчето, отдръпвайки се встрани, за да не бъде опръскан. Струйката се превърна в гейзер, който обля горските дървета.

Мъжът се качи в кабината. Двигателят все още работеше. Той освободи спирачката, натисна съединителя, за да превключи на скорост и бавно последва отдалечаващото се с бърза скорост беемве.