Анди Макдермът: Свещената крипта

Не се случи нищо такова. Отвън се разнесе тихо потропване на ботуши, последвано от силно чукване по вратата. Зек я отвори и Фернандес и придружителката му влязоха.

Испанецът и заместникът му се поздравиха с кратки усмивки.

— Нещо ново?

— Има ви във всички новинарски емисии — каза му Зек.

— Пожарът се разраства — повикали са пожарни команди от всички околни градове. Както и хеликоптери — добави той многозначително.

— Отлично. — Фернандес набра някакъв номер на телефона си. — Статус?

— Планът на полета е предаден на управлението на въздушното движение — разнесе се глас от другата страна. — Готови сме.

— Тогава тръгвайте. — Той прекъсна връзката. — Къде е изходът към покрива? — Зек посочи таванския прозорец. — Добре, да заемем позиции. — Той отиде в дневната, за да поговори с останалите от екипа.

Мадиракши, която вървеше след него, погледна към спалнята.

— Какво е това? — изсъска тя, щом зърна пленничката.

— Няма да представлява проблем — отвърна Зек. — Не е видяла лицата ни.

Лицето на Мадиракши беше застинало също като изкуственото и око.

— Никакви свидетели. — Тя влезе в спалнята. Завързаната жена извърна глава и започна да опитва да освободи ръцете си, издавайки панически звуци. Не й трябваше да разбира английски, за да разпознае опасния тон в гласа на новодошлата.

— Ако я застреляш, съседите може да чуят — предупреди я Фернандес.

— Не ми трябва пистолет. — Тя се спря точно зад жената, чиито приглушени викове ставаха все по-отчаяни.

— Остави я — рече Зек, влизайки в стаята. — Обещах й, че ще я оставя жива, ако не ни създава неприятности.

Мадиракши не му обърна никакво внимание. Тя постави пръстите си върху дясната си очна ябълка и натисна. Разнесе се тих, всмукващ звук и нещо падна в очакващата и длан с тихо пльокване.

Това беше стъкленото и око, което проблясваше влажно.

Зек беше виждал много ужасяващи неща през живота си, но въпреки това небрежността, с която жената свали протезата си, го погнуси. Отвращението му премина в объркване, когато тя стисна окото с двете си ръце и го завъртя. Разнесе се тихо щракване и то се разпадна на две полукръгли части. Какво правеше тя?

Отговорът дойде веднага, щом тя отпусна ръце. В окото се намираше навита тънка стоманена тел. Докато Зек осъзнае, че това е гарота, Мадиракши вече я беше омотала около гърлото на беззащитната млада жена и дръпна силно.

— Не! — изпъшка Зек, но Фернандес го стисна силно за рамото и го дръпна назад. Италианката не можа дори да извика, защото острата като бръснач жица спираше притока на въздух. Тя се сгърчи и опъна въжетата. Столът изтропа по пода; Мадиракши дръпна още по-силно и телта преряза кожата и плътта. Кръв плисна по шията на жената. Тя свиваше и отпускаше юмруци… после утихна. Едно последно изтрополяване и столът застина неподвижно.

Мадиракши разви гаротата и се обърна. За пръв път Зек видя лицето й такова, каквото беше в действителност; на мястото на дясното й око като малка уста зееше празната дупка на очната ябълка. Той отново потръпна от отвращение, придружено от прилив на гняв, и извика:

— Не беше нужно да го правиш!

— Никакви свидетели — повтори индийката. Тя извади един парцал и прекара през него окървавената жица. След като почисти гаротата, тя я намота на кълбо и отново сглоби двете половини на окото си. Щрак. Ново заучено движение и с тих, но смущаващ всмукващ звук протезата се озова на мястото си. — Така. Чака ви работа.

— Така е — обади се Фернандес, преди Зек да успее да отговори. Той се наведе към лейтенанта си и добави с нисък глас: — Може би бебето те е поразмекнало, Брако. Ако това ще създава проблеми…

— Няма проблем — отвърна твърдо Зек. — Но аз й обещах…

— Никога не давай обещания, които може би няма да успееш да изпълниш — каза му Фернандес и щракна с пръсти. Мъжете в дневната вдигнаха глави като един, готови за действие.

Десет минути по-късно всичките осем наемници се намираха на полегатия покрив над апартамента.

Фернандес надникна през ръба. Видя как Мадиракши напуска сградата. Изпита облекчение, че най-накрая се е отървал от нея, обърна се и погледна хората си.

— Готови ли сте?

Мъжете отговориха утвърдително. Всеки беше въоръжен с компактен картечен пистолет „Хеклер и Кох МП-5“, оборудван с лазерен мерник и заглушител. Останалата част от оборудването им висеше закачена на ремъците, с които се бяха опасали; не просто стандартна сбруя, а парашутна окачваща система, способна да издържи теглото им, че и повече.