Анди Бригс - Съветът на злото

Десантният отряд изплува тихомълком от океана, подобно на привидение.

Джейк Хънтър ги наблюдаваше от позицията си на скалите. После стисна юмрук. Кожената му ръкавица скръцна. Объркването и гневът му сякаш увеличиха суперсилите му. След всичките предателства, лъжи и насилие, от които бе заобиколен напоследък, се чувстваше по-силен от всякога. Усети по върховете на пръстите боцкането на иглички.

— Предатели… Жалко за ръкавиците — промърмори той едва чуто, а ноктите му разкъсаха върховете на пръстите на ръкавиците, пораснаха и се удебелиха като котешки. Превърнаха се в остри като бръснач свирепи нокти, които проблясваха като черен мрамор на лунната светлина.

Допреди седмица той бе най-обикновено момче. А сега имаше суперсили и го издирваха по целия свят: за кражба, отвличане, изнудване; бе един от инструментите, които скоро щяха да унищожат земята. Не беше зле за четиринайсетгодишен.

Скалната издатина, на която се намираше, стърчеше над заобикалящата я джунгла и му разкриваше целия остров. Той бе окъпан в сребристата светлина на пълнолунието, от която белият пясък на плажа искреше. Щеше да бъде същински рай, ако не беше фактът, че заради действията си Джейк бе изгубил всичко — семейството, приятелите и сигурността си. Изгубил бе целия си живот.

Съзнанието, че всичко е по негова вина, не намаляваше гнева, който бушуваше в него. Единствено гневът му даваше сили в момента.

Черните амфибии, наречени „Морски зверове“, които изплуваха от океана в редица, не се вписваха в пейзажа. Машините бяха с размерите на автобус и се движеха на вериги подобно на танкове. След като стигнаха на брега, в задната част на всяка от тях се спусна хидравлична платформа и отвътре под строй излязоха войници. Те изтичаха към прикритието на дърветата и Джейк успя да различи, че са въоръжени с пушки и носят плътно бойно облекло.

Това бяха Блюстителите — елитна военна част, създадена от Обединените нации специално да се справя с непокорни хора със суперсили като Джейк.

Не им ли е топло с цялото това снаряжение? , зачуди се Джейк. Той се обливаше в пот и непрекъснато бършеше струйките по челото си, като внимаваше да не си извади окото с някой от страховитите си нокти. Тропическата жега бе безпощадна дори и нощем. Черните дънки лепнеха на краката му. Всъщност по-неприятното беше, че му стягаха в кръста, но не смееше да ги отпусне — можеше да се пореже с ноктите си.

Джейк се изправи на скалата. Обзе го чувство като при стремително издигане с асансьор. Съсредоточи се и осъзна, че ще са необходими много оръжия, ако иска да обезвреди всички нападатели. Пръстите му се разтвориха болезнено и дланите му се издуха от невидимата сила. Затвори очи и се почувства, сякаш е изпънал ръце и държи по една топка за боулинг във всяка от тях. Когато отвори очи, те горяха като въглени. Виждаше всичко в червено, а живите същества се открояваха от заобикалящата ги среда по електрическите импулси, които пробягваха по телата им. Виждаше само трептящи силуети, които напомняха на ангели. Не можеха да се скрият от него.