Анди Бригс - Съветът на злото

Джейк небрежно попита Големия Тони за какво му бе пратил линка към сайта, но по тъпото изражение на лицето му разбра, че явно вече е забравил какво изобщо е изпращал.

Вероятно поради необичайно веселото му настроение времето течеше бързо и в междучасието забеляза, че хубаво момиче с дълга кестенява коса му се усмихва. Джейк се засрами и изпита облекчение, че не е с бандата. Бе я виждал много пъти досега и знаеше, че името й е Лорна, но така и не бе събрал кураж да я заговори.

Оказа се, че двамата са тръгнали в една и съща посока.

— Здрасти, Джейк!

— Здрасти — измърмори той и зяпна обувките си.

— Какво ще правиш през ваканцията? Имаш ли планове?

Джейк усети как устата му пресъхва и го обзе паника, защото момичето го погледна с дълбоките си кафяви очи.

— Аз… ами… нищо. Обичайното, предполагам. Ами ти?

Лорна се размърда притеснено, но усмивката остана на лицето й.

— И при мен е същото. Нищо особено.

Спряха се пред кабинета по дървообработване, към който се бе насочил Джейк. Загледаха се един в друг мълчаливо и притеснително дълго. Небрежният разговор не им се удаваше. В този миг Джейк забеляза три момчета, няколко години по-малки от него, които се заяждаха с едно хлапе. Явно го бяха хванали натясно, а имаха и числено превъзходство. Той се възползва от шанса да наруши мълчанието и да изпъкне като герой и се намеси. Тримата мъчители побързаха да изчезнат, тъй като Джейк защитаваше честта си на най-свирепия бияч в училището, а жертвата му го измери с оцъклени очи и реши, че Джейк просто иска да го набие собственоръчно.

— Хънтър! — викна господин Фалконър, учителят по дървообработване, и изскочи от стаята. — Престани веднага!

Джейк го погледна с неразбиране. Звънецът удари. До Лорна се приближи една от приятелките й, дръпна я и я отведе към класната им стая. Господин Фалконър се бе надвесил над него, разпенен от яд.

— Видях какво направи! — прогърмя гласът му. Очевидно не беше разбрал какво се е случило.

Джейк вдигна вежди и се огледа за момчето, което бе спасил, но то се бе стопило в ордата ученици, които бързаха към класните стаи.

— За какво говорите? Исках да помогна на…

— Ще ми обясниш по време на наказанието — изръмжа учителят.

Последното нещо, което човек би искал в петък, точно преди ваканцията, бе да го задържат след часовете. Това се отнасяше и за учителите, което още повече разпали гнева на господин Фалконър.

— Поведението ти е недопустимо, Хънтър — започна той, докато сновеше напред-назад.

— Казах ви, че попречих да набият момчето!

— Колко достоверно! Стига лъжи! — пръстът на господин Фалконър потрепери ядно. — Знам ги такива като теб, Хънтър. И аз самият трябваше да ги търпя като малък. Да се заяждаш с по-малките! Не те ли е срам?

Джейк толкова се ядоса от тази несправедливост, че почувства изгаряща болка в стомаха си — все едно бе хапнал нещо развалено. Стана му горещо. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да успее да ги задържи.

— Вие да не сте малоумен? Или сте оглушали от тъпота?

Фалконър почервеня от яд.

— Прекали! Ще се постарая да ти наложа наказания до края на годината…

Джейк обаче не го слушаше, а се оглеждаше разсеяно около себе си.

— Подушвате ли нещо?

— На теб говоря, Хънтър! Не ме ли слушаш?

— Мирише на изгоряло дърво.

Мистър Фалконър отвори уста да му се скара, но застина, тъй като в ноздрите му нахлу остра миризма. Ставаше все по-силна. И двамата огледаха тревожно стаята и видяха тънка струйка бял дим да се издига над куп дъски, натрупани край една от стените.

— Пожар! — извика учителят глуповато.

Той понечи да стигне до пожарния бутон, но пейката пред него внезапно лумна в пламъци. Оранжевите огнени езици се издигнаха към тавана и подпалиха дъските. Господин Фалконър отстъпи втрещено, а пред очите му и останалите пейки лумнаха неудържимо.

Джейк се огледа в паника. Дори и касата на прозореца се бе запалила; гореше и малкото растение в саксията на бюрото на учителя. Джейк разбираше, че трябва да бяга, но нещо странно привлече вниманието му…

Ръцете и дланите му грееха със зелено сияние, което от време на време изпускаше лъчи и запалваше всичко, до което се докосне. За щастие Фалконър тичаше към пожарогасителя с гръб към него.

Лъчите от зеленото сияние се изстрелваха от тялото на Джейк и той с удивление проследи, как стигаха до металните крака на столовете в стаята и ги кривят, сякаш внезапно ги бяха превърнали в гума.