Крис Картер - По следите на злото

Този роман е посветен на читателите от целия свят

за невероятната им подкрепа толкова много години.

От цялото си сърце благодаря на всички.

Сутринта повреден камион бе блокирал един от хлъзгавите пътища по Маршрут 58 и Тайлър Уийвър измина петнайсетте километра от дома си до работното си място точно за двайсет и осем минути и трийсет и една секунди — дванайсетина минути повече от обикновено. Паркирането на колата и придвижването от паркинга за персонала до служебния вход му отне още една минута и двайсет и две секунди. Проверката на охраната, регистрирането, оставянето на чантата в шкафчето му и отбиването до тоалетната добавиха още осем минути и четиридесет и девет секунди към времето му. Да си вземе кафе от стаята за персонала и да извърви дългия коридор с формата на буквата "L", който водеше до контролната стая, му отне още една минута и двайсет и седем секунди. Това означаваше, че надзирателят в контролната стая на лечебницата във Федералния затвор "Лий" с максимални мерки за сигурност във Вирджиния Тайлър Уийвър измина пътя от вратата на дома си до най-лошия ден в живота си точно за четиридесет минути и осем секунди.

Докато завиваше зад ъгъла и погледът му се спря на квадратната контролна стая пред него, Уийвър почувства, че гърлото му се стяга и сърцето му учестява ритъма си в гърдите му. Помещението с големи бронирани стъкла никога не оставаше без хора, но от мястото, където беше, Уийвър не видя никого и това го разтревожи. Вторият факт, който го притесни, беше, че блиндираната врата на контролната стая е широко отворена, нещо абсолютно забранено от правилника, но онова, от което по гърба му полазиха ледени тръпки на страх и го накара да изпусне чашата с кафето и да се замоли на Бога това да е само ужасяващ кошмар, бяха размазаните петна кръв, които видя от вътрешната страна на стъклата.

— Не, не, не…

Гласът му се засилваше, докато Уийвър ускоряваше крачка и накрая побягна в най-бързия спринт в живота си. С всяка стъпка голямата връзка ключове, окачена на колана му, се удряше в дясното му бедро и издрънчаваше силно.

Той стигна до контролната стая за четири секунди и кошмарът се превърна в реалност.

На пода в огромна локва кръв лежаха надзиратели Варгас и Бейтс. Главите и на двамата бяха извити назад под странен ъгъл, разкривайки нараняванията на гърлата им — дебели, груби разрези по цялата ширина, които бяха разкъсали вътрешната югуларна вена, обикновената каротидна артерия и дори щитовидния хрущял.

— Мамка му!

В отсрещния край на стаята, на един от въртящите се столове, се беше свлякъл прегърбен в неестествена поза медицинският брат Франк Уилсън, двайсет и четири годишен американец от азиатски произход, който наскоро беше завършил университета "Ол Доминиън" в Норфолк, Вирджиния. Гърлото му беше прерязано толкова жестоко, че беше истинско чудо, че не е обезглавен, но за разлика от Варгас и Бейтс, очите му все още бяха отворени и изпълнени с ужас. Беше странно, като се имаше предвид ъгълът, под който беше клюмнала главата му, че Уилсън сякаш се беше втренчил право в Уийвър и дори след смъртта молеше за помощ. Трите тела бяха съблечени по бельо. Оръжията на надзирателите липсваха.

— Господи! Какво се е случило тук?

Объркан и потресен, Уийвър трябваше да прекрачи трупа на Варгас, за да стигне до главното командно табло и бутона за тревога в средата. Той стовари дясната си длан върху бутона и целият комплекс моментално се изпълни с оглушителния вой на сирени.

В лечебницата в западното крило на затвора имаше осем килии и според инструкциите за деня там трябваше да нощува само един затворник — онзи в килия номер едно. Погледът на Уийвър веднага се стрелна към изпръсканите с кръв монитори над централното табло и по-точно към крайния вляво, който предаваше картина от килия номер едно.

Килията беше празна и вратата й — широко отворена.

— Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Уийвър почувства, че краката му се огъват. Той беше надзирател в лечебницата на федералния затвор "Лий" от девет дълги години и през това време не беше избягал нито един затворник.

— Мамка му! — изкрещя с всички сили Уийвър. — Как се е случило това?

Той огледа още веднъж контролната стая. Не беше виждал толкова много кръв и въпреки рисковете в професията надзирател в затвор с максимални мерки за сигурност никога не беше губил колега по време на работа.