Крис Картер: По следите на злото

— Пуша за това — каза жената, дръпна още веднъж от цигарата и отиде при Лушън.

Той искаше точно това. Сега аудито ги скриваше от магистралата.

Тя се облегна на предния капак на колата си.

— Между другото, казвам се Алиша. — Жената протегна ръка. — Алиша Камбъл.

— Приятно ми е да се запознаем, Алиша Камбъл — отговори Лушън и стисна ръката й. — Аз съм Лушън. Лушън Фолтър.

Тя се намръщи на мъжа, който стоеше пред нея.

— Лушън Фолтър? — недоверчиво попита Алиша и кимна към табелката с името, зашита на ризата му. — Тогава кой е М. Варгас?

Лушън затвори очи за момент, сякаш търсеше нещо в себе си. Когато ги отвори, целият му външен вид беше променен. И щом заговори, гласът му беше спокоен като на религиозен учен, но акцентът от Тенеси, който използваше, беше напълно изчезнал. Очите му се втренчиха в нейните и онова, което Алиша видя в тях, я изпълни със страх.

— А, той ли? Не се тревожи за него. Той вече няма да се нуждае от униформата си. Никога повече. — Лушън намигна на Алиша и стисна ръката й с такава сила, че тя не можа да се освободи. — Така както и ти вече няма да се нуждаеш от колата си, Алиша… Никога повече.

— Лушън Фолтър е… зло в човешка форма.

Въздухът в кабинета на Хънтър и Гарсия сякаш се сгъсти, когато директорът Кенеди изрече тези седем думи.

Карлос погледна заинтригувано партньора си, но мислите на Хънтър, изглежда, бяха някъде другаде.

— Зло в човешка форма ? — обърна се Гарсия към Кенеди. В тона му прозвуча нотка на ирония. — Не се обиждай, знам, че вие в НЦАНП към ФБР се занимавате със сериозни престъпници, но това е отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция. Ключовата дума е "свръхтежки". "Зло в човешка форма" може да се употреби, за да опише всеки убиец, когото сме преследвали.

— И ти не се обиждай — отвърна Кенеди със същия тон като Гарсия — но свръхтежки убийства или не, повярвай ми, като ти казвам, че никога не сте преследвали някого като Лушън Фолтър. Никой от вас не знае за какво става дума… освен Робърт.

Карлос веднага съсредоточи вниманието си върху Хънтър. Двамата бяха партньори в отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция от десет години.

— Какво иска да каже той, Робърт? Кога си преследвал този тип?

Хънтър най-после, изглежда, излезе от унеса, в който беше изпаднал през последните няколко секунди, но вместо да отговори на Гарсия, се обърна към Кенеди.

— В кой затвор е бил Лушън, Ейдриън? — Гласът му беше спокоен и поведението — непроменено. — Ти каза, че е убил трима надзиратели и двама медицински помощници, когато е избягал. Къде са го държали?

Кенеди се поколеба.

Хънтър повдигна вежди.

— Във федералния затвор "Лий" с максимални мерки за сигурност във Вирджиния — отвърна Кенеди.

— Затвор с максимални мерки за сигурност? — Хънтър погледна недоверчиво Кенеди. — Какво е правил в затвор с максимални мерки за сигурност?

Директорът на НЦАНП не отговори.

— Лушън трябваше да бъде в затвор със свръхмаксимално строг режим на изпълнение на наказанията — продължи Хънтър. — И в пълна изолация. Защо е бил точно там?

Кенеди си пое дъх и неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Ейдриън — настоя Хънтър. — Защо Лушън е бил държан в затвор с максимални мерки за сигурност, а не в затвор със свръхмаксимална степен на сигурност?

Кенеди вдигна глава и срещна погледа му.

— Защото го искахме възможно най-близо до Куонтико и НЦАНП, Робърт. Най-близкият федерален затвор със свръхмаксимална степен на сигурност до нас е в Колорадо.

Не беше необходимо Хънтър да пита. Той отлично знаеше защо Кенеди е искал Лушън Фолтър близо до Куонтико.

— И той беше в изолатор — увери го Кенеди. — Винаги е бил, от деня, в който го заловихме. Дори когато се наложи да бъде преместен в лечебницата. — Кенеди поклати глава, явно ядосан. — Не проумявам как е успял да избяга. Добре, затворът не е със свръхмаксимална степен на сигурност, но все пак е федерален, с максимални мерки за сигурност. Не може да избяга току-така, Робърт. Сигурно е получил помощ отвън или някой е направил най-голямата и определено последната грешка в кариерата си. Ще разбера точно как е успял да избяга и лично ще се погрижа виновникът да си плати. Лушън не трябваше да е…

— Има ли значение как е успял да се измъкне, Ейдриън? — прекъсна го Хънтър и се подпря на ръба на бюрото си. — Той е на свобода. Навън е… и тъй като е беглец, сега за него носят отговорност Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати. Но докато е бил в затвора, сигурен съм, че е виждал едни и същи надзиратели ден след ден, нали? Надзирателят, който му е носил храна; надзирателят, който му е носел книги; надзирателят, който го е придружил до лечебницата.