Крис Картер - По следите на злото

— Да, и какво от това? — попита Кенеди, който явно не следеше мисълта на Робърт.

Хънтър отвори широко очи от почуда. Очевидно беше изненадан от наивността на директора на НЦАНП.

— Не говорим за кой да е сериен убиец, нали, Ейдриън? Става дума за Лушън Фолтър, вероятно най-психологически способният убиец в света. Искаш ли да отгатнеш в каква друга област на психологията е ненадминат? — Хънтър не дочака отговор. — Хипнозата.

Кенеди въздъхна видимо болезнено.

— Дали сте на човек като Лушън възможността да вижда един и същ надзирател всеки ден — продължи Робърт. — Възможността да говори с един и същ надзирател всеки ден. Все едно сте му връчили ключовете на килията му и зареден пистолет.

— Лушън беше прехвърлен в строго охраняван затвор само преди една седмица — опита се да възрази Кенеди.

Хънтър го погледна така, сякаш виждаше напълно непознат човек.

— От деменция ли страдаш, или само се опитваш да оправдаеш задника си, Ейдриън?

Кенеди стисна челюсти. Малцина имаха дързостта да му говорят с този тон.

— Колко време е необходимо на един експерт, за да постави под хипнотичен контрол нищо неподозиращ субект? — попита Хънтър. — Виждал си това да се случва и преди, нали?

Кенеди отмести поглед встрани. Знаеше, че Робърт е прав.

— Но освен всичко чух, че ти спомена за някаква клопка — обади се Гарсия. — Каква клопка?

— Не съм сто процента сигурен — отвърна Кенеди, обръщайки се към Карлос. — По телефона ми казаха, че след като избягал от килията си и убил четирима души, Лушън явно е заложил капан в контролната стая на лечебницата. Убил друг надзирател, когато дошъл да застъпи дежурството си сутринта близо половин час след като Лушън е избягал. Това бил надзирателят, който най-после и вдигнал тревога.

— Какъв е бил капанът? — отново попита Гарсия. — Какво е използвал?

Кенеди стрелна поглед към прозореца до Хънтър.

— Ако отворя прозореца, може ли да пуша тук вътре?

— Не — отговори Хънтър.

Кенеди нетърпеливо прокара език по устните си.

— Лушън, изглежда, е използвал пушка дванайсети калибър с рязана цев — каза той, най-после отговаряйки на въпроса на Гарсия. — фенерче и найлонова връв — риболовно влакно или нещо подобно.

— Риболовно влакно? — учуди се Карлос.

— Не питай — рече Кенеди. — Казаха ми, че найлоновата връв някак е била прикрепена към задната страна на чекмедже в единия край и пушката в другия. Когато чекмеджето било издърпано, пушката, скрита зад кашони, произвела изстрел и отнесла главата на надзирателя.

— Господи! — възкликна Гарсия.

— И все пак сега всичко това няма значение, Ейдриън — каза Хънтър. — Не можем да направим нищо. Можем само да оставим Департамента на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати да си вършат работата. Както казах, сега Лушън е тяхна отговорност.

— Прав си — отвърна Кенеди. — Сега Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати отговарят за Лушън, но те няма да го преследват сами.

Робърт не каза нищо.

— Ще говоря лично с главния прокурор. Нейтън и аз се познаваме отдавна. Издирването ще бъде съвместно усилие между Департамента на правосъдието и ФБР, но аз ще създам и паралелна специална оперативна група. — Кенеди насочи показалеца на дясната си ръка към Хънтър. — И ти ще я оглавиш, Робърт.

— Хей! — Хънтър вдигна ръце в жест "чакай малко". — Как така ще оглавя специална оперативна група? Аз не съм агент на ФБР, Ейдриън. Аз съм детектив от лосанджелиската полиция. И въпреки факта, че става въпрос за Лушън Фолтър, той не е моя отговорност. Вече не.

Гарсия се намръщи на партньора си.

— Както казах — продължи Хънтър — Лушън е беглец и задачата да го намерят, е на Маршалската служба на Съединените щати. Ако искаш да провеждаш съвместна операция с Департамента на правосъдието, това е между теб и тях. Ако искаш да създадеш паралелна специална оперативна група, това е твое право, но не включва лосанджелиската полиция.

— Нима ми казваш, че не те интересува дали Лушън е зад решетките, или не? — попита Кенеди.

— Не съм казвал такова нещо — отвърна Хънтър. — Ако зависеше от мен, щях да го заключа в тъмница и да изхвърля ключовете.

Намръщването на лицето на Гарсия се превърна в изненада.

— И там трябваше да бъде — продължи Хънтър. — Но вие сте решили да го настаните в затвор близо до Куонтико, за да го изучавате, нали? Да човъркате в мозъка му? Не си могъл да устоиш, нали, Ейдриън? Онова, което намерихме… всичките му тетрадки и научни изследвания… не са били достатъчни за НЦАНП, за Отдела за поведенчески анализ, ОПА, и за теб.