Крис Картер: По следите на злото

Лушън използва картата на екрана на телефона, за да се ориентира в каква посока е магазинът. Вървенето щеше да е лесно като шофирането и тъй като трябваше да вземе още някои неща, които нямаше да намери в магазин за карнавални костюми, той реши да отиде пеша. Заключи колата и тръгна към адреса, който показваше екранът на мобилния телефон.

Хънтър се съсредоточи върху Кенеди, очаквайки го да поясни, но директорът на НЦАНП не предложи нищо повече.

— За какво говориш, Ейдриън? — попита Робърт с все още спокоен глас. — Каква бележка?

— Знам, че не е необходимо да обяснявам протокола на никого тук — отговори Кенеди. — Всички знаете, че щом избяга затворник, първото място, което се претърсва основно, е килията му, нали? Федералните маршали търсят планове за бягство, бележки, чертежи, писма, разменени с някого отвън… всякакви улики, които да ги насочат в някаква посока.

Хънтър кимна.

— Килията на Лушън е старателно претърсена, но не са открили нищо — продължи Кенеди.

— Няма и да открият. — Робърт повдигна рамене. — Лушън е пазел плана, който е измислил, в главата си, колкото и сложен да е бил.

— Може би — съгласи се Кенеди, — но той не е избягал от килията си.

— Да, знам — каза Хънтър. — Ти ни каза, че убил двама медицински помощници, и това очевидно означава, че е избягал от лечебницата.

— Точно така — потвърди Кенеди. — Лушън е бил прехвърлен в лечебницата на затвора "Лий" вчера следобед заради остър стомашен вирус. Не можел да спре да повръща.

— Да, бе — подхвърли Гарсия.

— Както и да е — продължи Кенеди. — В килията му в лечебницата намерили кратка бележка. Казаха ми, че Лушън я оставил върху възглавницата си.

— Върху възглавницата си? — учуди се Гарсия.

— Да — отвърна Кенеди.

— И бележката е адресирана до мен? — попита Хънтър.

Кенеди го погледна и кимна, но не много убедено.

— Ами да — отговори той, — но под формата на някаква закачка.

Хънтър го погледна озадачено.

В същия момент Кенеди усети, че мобилният му телефон вибрира в джоба му, но този път само два пъти и в бърза последователност, сигнализирайки, че е получил съобщение.

— Дайте ми минутка — каза той и погледна екрана на телефона си. — Да. — Кенеди кимна след няколко секунди. — Бележката наистина е адресирана до теб. Няма съмнение. — Той протегна дясната си ръка и предложи на Хънтър телефона. — Ето, виж.

Робърт се поколеба за момент какво да направи, сякаш ако откаже да погледне телефона, целият кошмар ще изчезне. Гарсия, от друга страна, изобщо не загуби време и пристъпи напред като гладно дете, на което са предложили шоколад.

Хънтър остави партньора си да прочете написаното на екрана на мобилния телефон на Кенеди и после прекоси кабинета и се приближи до тях.

— Озадачен съм — рече Карлос, присви очи и погледна първо Кенеди и после партньора си.

Кенеди насочи телефона си към Робърт, който спря на една крачка от него, пъхна ръце в джобовете на джинсите си и погледна малкия екран, който показваше правоъгълно късче бяла хартия, сложено върху чиста бяла калъфка на възглавница. Думите на листчето, изглежда, бяха написани с кръв. Хънтър ги прочете бавно.

— "Трябваше да ме убиеш в онзи самолет, когато ти дадох възможност, стари приятелю. Този шанс отлетя. Сега е мой ред. Бъди готов, Скакалец, защото ще играем една игра."

— Греша ли? — попита Кенеди. — Че бележката е написана за теб?

Хънтър поклати глава.

— Не, не грешиш. — Този път дишането му беше тежко и затруднено.

— В момента направо съм съставен от въпроси — обади се Гарсия. Изражението на лицето му беше крайно озадачено.

— Сигурен съм, че Робърт ще отговори на всичките веднага щом си тръгна — каза Кенеди и погледна часовника си. — И това ще е скоро. — Той отново се обърна към Хънтър. — Ти познаваш Лушън много по-добре от мен, Робърт, но аз имам работа с психопати през цялата си кариера и това… — Кенеди кимна към мобилния си телефон — не звучи като покана… но ако е така, не е такава, на която бих отказал. Лушън няма да ти позволи да го направиш.

Хънтър не каза нищо, защото знаеше, че Ейдриън е прав. Бележката не беше покана, а ултиматум, подплатен с предизвикателство.

Директорът на НЦАНП отново погледна часовника си.

— Трябва да се връщам във Вашингтон. Сигурен съм, че нещата там вече врят и кипят, но следобед ще ви се обадя.

— Няма да оглавя оперативна група на ФБР за издирването на Лушън, Ейдриън — твърдо заяви Хънтър.