Крис Картер - По следите на злото

— Това обаче не се случи.

Хънтър отново поклати глава.

— Не. Всъщност Лушън ме спаси два пъти, когато други студенти се опитаха да ме нападнат. Той ме убеди да се запиша на уроци по бойни изкуства и ми даде съвети как да тренирам, как да се храня и как да натрупам мускули. Общо взето, Лушън беше най-добрият ми приятел през студентските години.

Гарсия имаше такъв вид, сякаш беше пропуснал нещо.

— Малко съм объркан, Робърт. Няколко пъти чух, че този тип Лушън е олицетворение на злото, но човекът, когото ти описваш, ми се струва доста свестен.

— Това е един от номерата му, Карлос. Измама. И Лушън е най-добрият в тази област. — Хънтър замълча, преценявайки следващите си думи. — Няма потвърден брой и не знам дали някога ще има, но се предполага, че Лушън е убил повече от сто души.

Сега вече Гарсия се смая.

— Какво? — стъписа се той, макар да знаеше, че Робърт никога не би се пошегувал с такова нещо. — Но това го прави един от най-продуктивните серийни убийци в историята на САЩ.

— Да, така е — съгласи се Хънтър.

— Тогава как така не съм чувал за него?

— Никой не е чувал за него. Никой не знаеше кой е Лушън Фолтър и какво прави, докато ние не го хванахме преди няколко години.

— Ние? — На лицето на Карлос отново се изписа озадаченост. — Как така ние?

— Аз помагах на ФБР и НЦАНП.

— Кога е било това?

Хънтър въздъхна.

— Преди три години и половина.

— Преди три години и половина? — Видът на Гарсия стана още по-озадачен. — Но ние сме партньори от десет години, а аз изобщо не си го спомням.

Робърт не каза нищо.

— Къде съм бил? — попита Карлос.

— На почивка.

— На почивка… — Гарсия млъкна и се намръщи, когато споменът рязко изплува от паметта му. Преди три години и половина, след като приключиха разследване на сериен убиец, което едва не отне неговия живот и живота на съпругата му Ана, капитан Барбара Блейк заповяда на Хънтър и Гарсия да си вземат две седмици отпуск. Карлос заведе Ана в Ню Орлиънс, а Робърт трябваше да замине за Хавай. Гарсия си спомни, че двамата с Хънтър се срещнаха отново, след като със съпругата си се завърна от Луизиана. В същия този кабинет. Карлос си спомни разговора им дума по дума.

— Нямаш слънчев загар като на човек, който се връща от Хавай — беше казал Гарсия и се бе намръщил на партньора, си. — Ходи на почивка, нали?

— Донякъде — беше отговорил Хънтър.

— И какво означава това?

— Взех си отпуск, но не заминах за Хавай — беше обяснил Хънтър.

На Карлос това му се беше сторило малко странно, защото знаеше колко много иска Робърт да посети Хавай, но досега не бе имал възможност.

— На никакво по-особено място. Бях на гости на един приятел на изток.

Гарсия не беше настоял за повече информация, но сега всичко придоби смисъл. "На гости на един приятел" означаваше Ейдриън Кенеди, а "на изток" — Куонтико, Вирджиния.

— И каква беше тази почивка "донякъде"? — недоверчиво попита Гарсия. — Отиде в Куонтико да помогнеш на ФБР?

— Не ми дадоха голям избор, Карлос — обясни Хънтър. — Бях си приготвил багажа и бях готов да тръгна, когато ми се обади нашият капитан.

— Обадила ти се е капитан Блейк?

— Точно така — потвърди Хънтър. — Тя ми каза да дойда тук. Възникнало нещо много важно, което не можело да чака. Дойдох тук и Ейдриън Кенеди беше в кабинета й. Беше долетял чак дотук, защото ФБР случайно арестувало някого в Уайоминг, който може да е свързан с двойно убийство.

— Случайно?

Робърт кимна.

— Вследствие на странно произшествие.

— Става все по-хубаво с всяка секунда — рече Гарсия и седна зад бюрото си. — Е, добре, нека чуем всичко от началото.

През следващия час и нещо Гарсия слушаше в почти пълно мълчание, докато Хънтър му разказваше повечето от случилото се през онези съдбовни две седмици преди три години и половина, но не съвсем всичко. Личните подробности… разкритията, които завинаги бяха променили живота на Робърт, бяха заключени някъде дълбоко в паметта му. На студено, мрачно и изпълнено с тъга и омраза място. Изражението на лицето му обаче не издаде нищо.

— В общи линии ми казваш, че този тип Лушън е убивал през целия си живот — каза Гарсия, когато Хънтър приключи с фактите, — защото иска да напише… — Той млъкна и потърси правилната дума — нещо като наръчник за убийства?

— Много повече от това, Карлос — поправи го Хънтър. — Лушън е документирал всичко, което е могъл: имена и адреси на жертви, какво точно е отключило желанието му да ги убие, планирането, всеки детайл на всеки различен метод на действие, с който е експериментирал, чувствата си… всичко. Тетрадките са психологична оценка на лудостта и бурята от емоции, които се въртят в ума на убиеца преди, по време и след акта на убийството. Затова не, той не е писал наръчник, а енциклопедия.