Крис Картер - По следите на злото

Той знаеше, че снимката, която ФБР ще разпространи в интернет и, ще изпрати на всички вестници и телевизионни мрежи в страната, ще бъде от ареста му, направена преди три години и половина — без брада. Освен това знаеше как работи човешкият мозък.

Когато е подложен на тест, средностатистическият човек си спомня точно много малък процент за нещо, което е виждал само веднъж. Причината за това е, че когато види някакъв образ за пръв път, човешкото око има склонността да се концентрира главно върху особености, които мозъкът смята за необикновени. В случая с човешкото лице това може да са най-различни неща, например нещо, което човешкият мозък възприема като красиво — поразителни очи, идеално оформени устни, бенка и така нататък — или нещо, което мозъкът прецени за отличително — крив нос, белег, странно оформени вежди и други. Щом медиите покажеха снимката от ареста на Лушън, особеността, която повечето хора машинално щяха да си спомнят, щеше да бъде белегът на лявата му буза. Той знаеше това и затова се нуждаеше от магазина за карнавални костюми. С малко количество латекс или дори подходящ грим, лесно можеше да скрие белега, но нямаше представа какво ще намери в магазина и въпреки че много искаше да обръсне дразнещата брада, засега тя беше необходима досада.

— Това ще свърши работа — прошепна той, когато видя обръснатата си глава в огледалцето. Не търсеше съвършенство. Искаше само да избегне разкриване през следващите двайсет и няколко минути, докато отиде до магазина и после се върне при колата.

Лушън замени униформата си във военен стил с блузата и джинсите, които си беше купил от магазина за дрехи. Сложи всичко в плика за пазаруване, излезе от кабинката и погледна профила си в голямото огледало в тоалетната. Резултатът предизвика усмивка на устните му.

Първата фаза на преобразяването му определено беше завършила.

Ейдриън Кенеди току-що се беше качил на частния самолет "Хокър" на ФБР, когато му се обади Робърт Хънтър. Директорът на НЦАНП беше толкова ядосан, откакто чу новината за бягството на Лушън, че съвсем бе забравил за скривалищата на Лушън. Беше забравил, че преди три години и половина именно той бе дал зелена светлина на операция "Престъпен ум", както я нарече, когато петнайсет специални екипа на ФБР едновременно бяха нахлули на няколко места, разпръснати из страната. Места, които бяха взети от самата "енциклопедия на убиването" на Лушън Фолтър.

— Вероятността е много малка, Ейдриън — обясни Хънтър. — Лушън знае, че всяка от тетрадките му е анализирана, всяко име е проверено и всяко място е претърсено. Да се опита да се скрие на някое от онези петнайсет убежища е риск, който човек като Лушън обикновено не би поел.

— Разбрано — отвърна Кенеди. — Но мисля, че си заслужава да разследваме тази вероятност.

— Може би — съгласи се Хънтър.

— Заемам се веднага — рече Кенеди.

— Дръж ме в течение.

— Разбира се.

Робърт затвори. Гарсия отиде до кафемашината в ъгъла и си наля чаша прясно сварено кафе.

— Като детектив съм виждал много откачени щуротии през годините ми в полицията — каза той — но има нещо, което не разбирам в цялата тази история с Лушън Фолтър.

— Какво? — попита Хънтър.

— Използвал е найлоново влакно и пушка с рязана цев, за да заложи капан в контролната стая на лечебницата, нали? — Карлос поклати глава и повдигна рамене.

— Защо?

Робърт също повдигна рамене.

— Защото е Лушън.

Гарсия отпи от кафето си.

— Добре, добре, това го обяснява напълно. Благодаря.

Хънтър стана и се приближи до прозореца. Небето над Лос Анджелис беше като синьо-бял мрамор. Облаци затъмняваха слънцето в късната сутрин и правеха температурата на улиците приятна.

— Лушън е човек, който не би пропуснал възможност да демонстрира решителността си, Карлос. — Хънтър най-после започна да доразвива отговора си. — Всеки друг затворник, където и да е в страната, ако му се предостави шанс да избяга, ще се възползва и ще се измъкне, нали? Колкото по-бързо излезе иззад от онези стени, толкова по-добре. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Но не и Лушън. Не знам точно какво се е случило в контролната стая на лечебницата, но мога да предположа.

— Е, аз не мога — заяви Гарсия. — Затова нека чуя твоята версия. Какво мислиш, че се е случило там?

Робърт се облегна на стената вдясно от прозореца.

— Ако изневиделица му се е предоставила възможност да избяга, той е щял да се възползва, в това няма съмнение, но не мисля, че случаят е такъв.