Крис Картер - По следите на злото

Хънтър потвърди, като кимна.

— А какво мислиш, че иска да каже, когато е написал: "Ще играем една игра"? Каква игра?

Робърт се втренчи в очите на партньора си. Убедеността, с която изрече следващите си думи, предизвика ледени тръпки на безпокойство по гърба на Карлос.

— Не знам със сигурност, но мога да ти кажа едно — онова, което Лушън нарича "игра", всички други наричат "седемте кръга на ада".

За разлика от Лос Анджелис небето над Ноксвил беше съвършено ясно и слънцето в края на април обливаше града в топлина. Светлината му се отразяваше в покривите на колите и прозорците на сградите като лазерни лъчи.

Лушън отново тръгна по улицата и след няколко минути стигна до магазина за карнавални костюми, който търсеше. Магазинът го изненада приятно. Беше огромен, много по-голям, отколкото очакваше, с богато разнообразие от стоки, които задоволяваха вкуса и на възрастни, и на деца.

Въпреки размерите му и хипнотичния брой стоки по рафтовете, Лушън прекара по-малко от десет минути в магазина. През това време избра половинлитрова бутилка течен латекс, два различни комплекта за гримиране, две перуки, четири комплекта контактни лещи и една торбичка фон дьо тен с натурален нюанс, съответстващ на цвета на кожата му.

— Купон ли ще правите? — попита афроамериканката на средна възраст на касата, когато таксува и последната стока. Радостта в гласа й беше напълно искрена.

— Не точно — отговори Лушън с перфектен акцент от Южен Тексас. — Аз само… искам да се скрия от хората.

Касиерката избухна в оживен смях, който сякаш излезе някъде дълбоко от корема й. Очилата й се плъзнаха до върха на носа й и тя ги бутна нагоре с показалеца си. — Много добре знам какво имате предвид. И аз правя така през повечето дни.

Лушън й се усмихна съчувствено, докато плащаше.

— Задръжте рестото.

— О, много ви благодаря. — Усмивката й придоби цяло ново измерение. — Скрийте се добре. Не им позволявайте да ви хванат.

— Нямам намерение да го правя — отвърна Лушън, намигна й и излезе от магазина.

След по-малко от осем минути той минаваше покрай същия "Макдоналдс", в който беше неотдавна. Помисли си отново да влезе в тоалетната, да обръсне досадната си брада и използвайки течния латекс, който току-що си беше купил, и част от грима, да скрие белега и може би малко да подчертае скулите си. Това със сигурност би го направило неузнаваем, но щеше да му коства ценно време, а освен да се отърве от дразнещата го брада, Лушън не виждаше реална причина да променя външността си повече, отколкото вече беше сторил.

Той се вслуша в по-добрата си преценка и подмина "Макдоналдс".

По време на пътуването му до Луизиана общуването с хора щеше да бъде сведено до абсолютния минимум, ако изобщо имаше такова. Щеше да спира за тоалетна само когато бъде абсолютно необходимо, и вместо тоалетните в бензиностанциите щеше да използва храстите край пътя или някоя зона за отдих. Бензиностанциите щяха да бъдат използвани само за презареждане с гориво.

По очевидни причини през първите няколко часа след бягството му от затвора бензиностанциите по магистралата сигурно бяха предупредени за него, особено онези в щата, където беше затворът, и наоколо. Вярно, благодарение на преднината си, Лушън можеше да се отправи във всяка посока, но ако вече не го бяха направили, беше само въпрос на време маршалите да намерят пикапа, който беше зарязал на зоната за почивка край магистрала "Мейнардвил", и да разберат, че е пътувал на югозапад, към Тенеси. Въпреки че може би не знаеха какво превозно средство кара в момента, те щяха да инструктират щатската полиция и шерифа на Тенеси да поставят блокади на стратегически места.

Лушън знаеше това и щеше да направи всичко възможно да избягва магистралите през остатъка от пътуването. Планът му беше да заобиколи националния парк "Чероки", да се върне във Вирджиния и после да продължи на юг през Северна Каролина, Южна Каролина, Джорджия, Алабама, Мисисипи и накрая да стигне до Луизиана. Теорията зад плана беше, че тъй като Лушън идва от Вирджиния и пътува на югозапад към Тенеси, повечето блокади по пътя, ако не и всичките, щяха да бъдат поставени в една и съща обща посока. Никой нямаше да очаква, че той ще се върне във Вирджиния, след като беше избягал оттам.

Според изчисленията му маневрата щеше да добави между десет и шестнайсет допълнителни часа към пътуването му, което в никакъв случай не беше идеално, но в света на Лушън предпазливостта беше далеч по-важна от идеалния вариант. Той беше пресметнал, че ако кара със средна скорост седемдесет-осемдесет километра в час, ще измине цялото разстояние по дългия заобиколен път за трийсет и два часа, докато накрая стигне до затънтената си дървена барака в Южна Луизиана. Имаше предостатъчно вода за цялото пътуване. Ако гладът стане проблем, имаше десертните блокчета и говеждата пастърма, които си беше купил от бакалията в Ноксвил.