Крис Картер: По следите на злото

— Да го изучават? — намеси се Гарсия. — Тетрадки? Научни изследвания? Кой е този човек, по дяволите? Джак Изкормвача?

— Джак Изкормвача е хлапе с добро поведение от детска градина в сравнение с Лушън Фолтър — отговори Кенеди и отново се обърна към Хънтър. — Да, исках да го изуча, Робърт. Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш причината. Неговите познания как работи умът на серийния убиец са безпрецедентни и несравними, но сега всичко това е без значение. Както каза ти, той е на свобода и единственото, което има значение, е да го заловим.

— Съгласен съм — отвърна Хънтър. — Но още веднъж — тази отговорност принадлежи на Департамента на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати, не на лосанджелиската полиция. Аз не съм част от тях.

— За жалост си част, стари приятелю — рече Кенеди.

— Кой казва? — възрази Хънтър.

Кенеди изглеждаше притеснен от онова, което се готвеше да каже.

— Казва го самият Лушън.

Хънтър се втренчи изпитателно в лицето на директора на НЦАНП. Кенеди приличаше на картоиграч, който държи най-силния коз в цялата игра и чака оптималния момент, за да го изиграе.

— Какво означава това? — попита Хънтър. — Какво още не си ми казал, Ейдриън?

Кенеди изправи рамене.

— Намерили са бележка в килията на Лушън, Робърт. Адресирана е до теб.

Лушън не беше ходил в Ноксвил и докато караше по улиците и търсеше покрит паркинг, не можа да не се удиви на красотата на града. Разположен на бреговете на река Тенеси и сгушен в изумителна долина на запад от Грейт Смоуки Маунтинс, Ноксвил притежаваше неустоим и обезоръжаващ чар. Сгради от XIX век съжителстваха с лекота с модерни архитектурни постройки и от всеки ъгъл лъхаше история. След десетина минути шофиране в центъра на града Лушън беше сигурен, че отново ще дойде в Ноксвил и ще го разгледа по-добре веднага щом намери свободно време.

Той мина покрай три покрити паркинга с обслужващ персонал и най-после откри един на самообслужване на ъгъла на Стейт Стрийт.

— Ето ме и мен — каза на глас Лушън, когато зави с аудито към входа. Взе билет за паркиране от автомата до бариерата и бавно подкара по етажите. Очите му търсеха не само свободно място за паркиране, но и камери за наблюдение.

На първия етаж не бяха останали свободни места. На втория етаж съзря две, но те бяха точно пред камера за наблюдение. В самия край на третия етаж той откри идеално място — до стената и без камери наоколо. Лушън бързо вкара аудито на мястото.

— Добре, да видим какво друго имате за мен, госпожо Камбъл — измърмори той под нос, угаси двигателя и взе чантата на Алиша Камбъл от предната седалка до него. Първото, което намери, беше кожено портмоне "Ботега Венета". — Еха, много е шик — каза Лушън и дръпна ципа на портмонето. — И имаме… сто двайсет и седем долара в брой. Не е зле. — Той пъхна парите в джоба си и продължи да рови в портмонето. — Пет кредитни карти, шофьорска книжка, няколко монети, визитни картички. "Алиша Камбъл, независим консултант по ипотеки" — прочете на глас. — Хм, никога не бих предположил.

В последното отделение на портмонето имаше снимка. Лушън се вгледа в нея.

— О, това ли е мъжът, който е разбил сърцето ти? — Попита той, сякаш Алиша седеше до него. — Може скоро да го посетя и да му дам урок. Какво ще кажеш?

Лушън извади шофьорската книжка на Алиша, избра произволно една от кредитните карти и ги сложи в джоба си. Остави портмонето настрана и се върна към чантата. Прерови останалото съдържание и намери несесер с гримове, който също запази — гримът винаги можеше да послужи — връзка ключове, вероятно за къщата й, две химикалки, купчина безполезни касови бележки и две кутийки лекарства с рецепта — "Ксанакс XR" (3мг) и "Валиум" (10мг).

Очите му се отвориха широко от изненада. Познаваше и двата вида таблетки. Ксанаксът беше най-продаваният алпразолам в страната. Алпразоламът е бензодиазепин, който влияе на химичните вещества в мозъка, които може да са небалансирани при хора, страдащи от тревожност. Използва се за лечение на тревожност, страхова невроза и хронична депресия. Валиумът беше най-продаваният диазепам в страната и също принадлежеше към групата на бензодиазепините. Въпреки че също се използваше за лечение на тревожност, валиумът се предписваше и при гърчове и това означаваше, че се използва широко за лечение на симптоми на алкохолна абстиненция, мускулни спазми и за превенция на припадъци. И двете лекарства си бяха спечелили култов статут в целия свят и като ободряващи наркотици. Казано с прости думи, тъй като бензодиазепините влияеха на химичните вещества в мозъка, половин таблетка ксанакс или валиум надрусваше повечето хора, а едно цяло хапче ги приспиваше. Лушън можеше да се възползва и от двете въздействия. Той се усмихна на късмета си.