Анжела Марсонс - Игри на злото

Започнах да пиша „Игри на злото“ с намерението да разкрия природата на същинския психопат. Няколко пъти бях близо до решението да включа в характера на Александра Торн някаква, макар и незначителна слабост, някаква ахилесова пета, която да внушава, че надежда за спасение на героинята все пак има. В крайна сметка обаче останах вярна на факта, че — колкото и да ни тревожи и плаши тази мисъл — сред нас живеят хора, неспособни на разкаяние. За наш късмет обаче на света има и хора като Ким Стоун, които заставата на пътя на злото.

Две книги се оказаха безценни за мен по време на предварителните ми проучвания по въпроса: „Социопатът около теб“ от доктор Марта Стаут и „Без съвест“ от доктор Робърт Д. Хеър.

Както винаги, бих желала да благодаря на „Букутюр“ за нестихващото им увлечение по Ким Стоун и историите за нея. Ентусиазмът им, вярата им в мен и куражът, който ми дават, превърнаха отдавнашната ми мечта в прекрасна реалност. Кешини, Оливър, Клеър и Ким: никога няма да мога да ви се отблагодаря подобаващо.

Заедно с другите чудесни автори на „Букутюр“ и аз имам изключителната привилегия да бъда част от талантливия и сплотен екип на това издателство.

Благодаря най-искрено на майка ми, която е сложила екземпляр от книгата най-отпред в кошницата на електрическата си инвалидна количка, за да я виждат всички; благодаря и на баща ми, който придружава майка ми на всяка разходка, енергията и подкрепата, които ми дават, са невероятни.

Благодаря и на страхотните блогъри и читатели, които не само четат и пишат ревюта за книгите ми, но и са приели Ким Стоун в сърцата си и й стискат палци на всяка крачка. Любовта им към книгите и страстната им подкрепа са истинско вдъхновение за мен.

Голямо „благодаря“ и за членовете на читателския ми клуб: Полин Холис, Мърл Робъртс, Дий Уестън, Силвия Кадби и Линет Уелс.

Нямам думи да изразя благодарността си към моята партньорка Джули. Всяка моя книга е поредното доказателство за неизчерпаемата й вяра в мен. В трудни периоди тя е моята пътеводна светлина и никога не допусна да ме обземе отчаяние. Тя наистина е целият ми свят.

Още три минути.

Акцията по изненадващия арест беше изпипана до най-малката подробност. Работата по случая беше отнела месеци. Днес Ким Стоун и екипът й бяха готови за последния удар. Социалните работници бяха заели позиция на отсрещния тротоар и щяха да влязат по даден сигнал. Тази вечер двете момиченца нямаше да спят тук.

Още две минути.

Тя натисна бутона на радиостанцията.

— Всички ли са на позиция?

— Чакаме твоята команда, началник — отвърна Хокинс. На две преки по-надолу той и екипът му подсигуряваха задната част на къщата.

— Готови сме, началник — обади се и Хамънд от задната кола. Той отговаряше за „големия ключ“, който щеше да гарантира влизането им: бързо и с трясък.

Още една минута.

Ръката на Ким легна върху дръжката на автомобилната врата. Мускулите й бяха стегнати, адреналинът от предстоящата опасност бушуваше във вените й; тялото й трябваше да реши — да се бие или да побегне. Сякаш бягството беше вариант!

Тя се обърна към партньора си Брайънт, който носеше най-важното: заповедта за арест.

— Готов ли си, Брайънт?

Мъжът кимна.

Ким проследи с очи как голямата стрелка стигна дванайсет и извика в радиостанцията:

— Давай, давай, давай!

Осем чифта кубинки изтрополяха по асфалта и се събраха пред входа. Ким стигна първа. Дръпна се встрани, а Хамънд замахна с тарана срещу вратата. Евтината дървена каса не издържа трите тона кинетична енергия и поддаде веднага.

Действаха според плана: Брайънт и един полицай изтичаха веднага нагоре по стълбите към спалнята на семейството, за да връчат заповедта.

— Браун, Гриф, поемате хола и кухнята. Сантиметър да не остане непретърсен, обърнете всичко наопаки. Досън, Ръдж, Хамънд — с мен!

Къщата веднага се огласи от блъскането на вратички и чекмеджета.

Подът над главите им проскърца и някаква жена нададе истеричен вой. Ким не й обърна никакво внимание и даде знак на социалните работници да влизат.