Анди Бригс - Съветът на злото

Компютрите в цялата зала се разваляха един след друг и въздухът се изпълни с недоволното мрънкане на изненаданите ученици.

— Изключете ги! Изключете ги! — извика учителката, но бе твърде късно — вирусът се бе разпространил удивително бързо по цялата училищна мрежа. Бе попаднал и в сървърите, където разрушителната му мощ нарасна.

Джейк усети движение зад себе си и реши, че ядосаната ръка на мис Кембъл ще го сграбчи за рамото.

— Какво направи? — изпищя тя.

Джейк се обърна и видя с облекчение, че тя се е надвесила над момчето до него. На лицето му бе изписан ужас. По целия път до вкъщи Джейк си припомняше изражението му.

След часовете той успя да се измъкне от бандата сравнително лесно. Не бе в настроение да виси на някой уличен ъгъл, докато се стъмни. Бе ги оставил пред магазинчето на Пател под укорите на търговеца, че трябва да си намерят друго място, на което да безделничат.

Джейк искаше да се прибере. Напоследък имаше чувството, че нещо в живота му липсва. Всичките му действия бяха предсказуеми и отегчителни. Бе достатъчно умен, за да осъзнае, че само той можеше да промени това.

Парчетата на „Айрънфист“ излизаха звучно от колоните на компютъра му и с малко късмет можеше да раздразнят сестра му. Джейк отвори електронната си поща и видя, че има един непрочетен имейл. Кликна върху него.

Адресът на изпращача не съвпадаше с неговия; всъщност след усуканото @ следваше бърканица от символи, които сякаш бяха събрани от десетки азбуки по света. Изглеждаше пълна измишльотина, вероятно поредния спам. Джейк обаче нямаше кой знае какво за вършене и затова отвори имейла с въздишка. Той се появи в отделен прозорец, на който се изредиха няколко езика, преди да се спре на един определен.

„Джейк Хънтър, освободи истинския си потенциал! Натисни тук и се присъедини към мен на Villain.net — светът те очаква!“

Джейк се поколеба. Мишката трептеше над линка. Защо да го правя , помисли той. Сякаш в отговор на неизречения му въпрос текстът на екрана се смени. Джейк го зачете с изненада.

„Защото чувстваш, че се нуждаеш от още нещо. Предлагам ти възможност да завладееш света с едно натискане на мишката. Присъедини се към мен, Джейк Хънтър. Заложено е в кръвта ти!“

Джейк вдигна вежди. Някой доста се бе постарал да направи безсмисленото писмо различно от обичайния спам. После му хрумна, че това вероятно е поредната глупост на Големия Тони.

Внезапно екранът почерня.

За миг Джейк изпадна в ужас и се притесни, че е заразил и собствения си компютър. Екранът блесна в ослепително бяло, от което го заболяха очите, след което постепенно избледня и разкри някакъв обикновен на вид уебсайт. Отгоре имаше надпис:

„ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ VILLAIN.NET!“

Под него имаше една-единствена анимирана иконка. Джейк я натисна с очакването, че на екрана ще се появи някаква глупост. На него обаче изплуваха няколко изображения и съобщение над тях:

„Беше избран да получиш безплатно страхотен подарък, който ще ти позволи да завладееш света“.

Ако подаръкът включваше стрелба по нещо, нямаше нищо против. Някоя игра щеше да е добре дошло развлечение в скучния ден. Продължи да чете.

„Като демонстрация временно ще получиш изключителна мощ. След като я изпробваш, ще те потърси наш представител. Натисни долу.“

Джейк огледа наредените отдолу икони. Някои представляваха прости човечета, от които излизаха различни линии и форми, други бяха различни форми и изображения. Едно от изображенията му се стори познато, но не можа да си спомни откъде. Натисна него.

По екрана се появиха вълнички, сякаш се втечни, и Джейк бе готов да се закълне, че оттам излезе тънък пръст и го докосна по челото. Всичко приключи за секунда. Джейк беше замаян и се зачуди дали изобщо се е случило нещо. Със сигурност не се чувстваше променен, а когато отново погледна екрана, установи, че сайтът е изчезнал.

— Глупав сайт — промърмори той. Явно бе по-изморен, отколкото усещаше.

Примирено наду музиката, извади видеоиграта си и зяпна телевизора до леглото. Само след минута вече бе потънал в света на свирепите чудовища. В един момент видя на една от вратите вътре в играта същия символ като онзи, който бе натиснал по-рано. Джейк го разпозна.

Беше предупреждение за радиоактивна зона.

Джейк се събуди изненадващо свеж. Срещна се с бандата и с пълна наслада се спусна след Професора. Накрая му издърпа боксерките с такова ожесточение, че се чу как те се разпарят. Момчетата оставиха зубъра сгърчен на земята и влязоха в училището.