Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Озир не помръдна от мястото си.

- Храмът на Озирис няма да те последва, Себак - те бо­готворят Озирис, не Сет!

- Грешиш, братко. - Шабан посочи гордо войниците. - Докато пиеше, играеше комар и ходеше по жени, аз откри­вах истинските вярващи в Храма, а ти така и не забеляза. Нямаше нужда да бъда кинозвезда - силата и властта ги при­влякоха на моя страна. Те ми се заклеха и останалите ще на­правят същото… или ще платят цената.

- Каква цена? - попита Озир.

- Крали и останалите учени работят за мен, не за теб. Ма­ята, която се използва за хляба на Озирис, не само може да оси­гури вечен живот на тези, които смятам за достойни. Тя може да донесе смърт на онези, които ми се противопоставят!

Нина погледна разтревожено Еди.

- В лабораторията в Швейцария говореха за генетично модифициране на маята.

- Точно така, доктор Уайлд - каза Шабан. - Спорите ще бъдат разпръснати по света от моите последователи - в по­севите, храната за животни, дори водата. Всеки, който не яде хляба на Сет - той се усмихна триумфално на новото име, - всеки, който не боготвори новия си бог, ще умре от отровата в клетките ѝ.

- Ти си луд - каза тихо Озир. - И после се чудиш защо татко предпочиташе мен.

Споменаването на баща им отново разгневи Шабан.

- Влизай в ковчега! Влизай! Влизай! - Той започна да удря Озир с пистолета си, след което излая: - Вкарайте го вътре! Веднага!

Четирима мъже сграбчиха съпротивляващия се Озир и го вкараха насила в саркофага. Той беше с цели двайсет сан­тиметра по-къс и по-тесен. Озир се опита да се освободи, но Шабан замахна и го удари брутално с пистолета в гърди­те. Озир се сгърчи от болка.

- Аз съм Сет! - извика Шабан. - И вземам онова, което ми принадлежи! - Той изрита криковете.

Озир успя само да простене ужасено, преди тежкият метален капак да падне с гръмотевичен трясък… и да се чуе ужасяващо хрущене на начупени крака и ръце. Мейси изпи­щя и извърна глава. От сребърния ковчег бликна кръв.

Шабан продължи да удря по капака, оставяйки безброй вдлъбнатини с пистолета си в скъпоценния метал.

- Аз съм Сет! - изрева той. - Аз съм бог!

- Не - рече шокираната и отвратена Нина. - Той беше прав. Ти си луд.

Шабан рязко се извърна и вдигна пистолета си към нея, притискайки треперещия си пръст към спусъка…

Но не стреля.

- Нина - избъбри Еди, - ако мъж с пистолет твърди, че е бог… повярвай му!

Шабан си пое рязко дъх и отстъпи назад.

- Не - каза той, опитвайки се да се успокои. - Брат ми беше прав. Тази гробница не бива да бъде осквернявана. Озирис се върна в ковчега си, където му е мястото. Но вие? - Той погледна презрително Нина, Чейс и Мейси. - Вие не заслужавате да умрете в гробницата на един бог. - Той за­обиколи сакофага. - Изкарайте ги на повърхността и ги за­стреляйте - заповяда на хората си, докато вдигаше гърнето с чакалската глава. - Къде е куфарчето?

Докато Кротала и останалите войници избутваха Мей­си, Нина и Еди към изхода, един от мъжете се обърна и на гърба му се видя куфарчето, направено от устойчив на уда­ри материал. Той разкопча каишките на гърдите си, свали куфарчето и го отвори, разкривайки подплата от дебела жълта полиуретанова пяна. Шабан предпазливо притисна гърнето към долния защитен слой, след което внимателно затвори капака, докато ключалката му не изщрака.

- Пази го като зеницата на очите си, Хашим - поръча той на войника. - Крали, върви с него. Не го изпускай от поглед. - Ученият кимна и изчака Хашим да нарами ценния трофей и да го закопчее на гърдите си като раница.

Шабан се обърна и видя Бъркли и Хамди да се взират в окървавения саркофаг.

- Господа - каза той. - Надявам се, че няма някакъв проблем.

- Никакъв - изблея Хамди. - Както винаги, имаш пълната ми подкрепа. Ще се погрижа Висшият съвет за антиките никога да не научи за това място - то ще бъде нашата тайна. Твоята тайна - побърза да се поправи той.

- Добре. А вие, доктор Бъркли?

- Ами аз, ъ-ъ-ъ… - промърмори Бъркли. - Аз… да. Брой­те ме и мен.

- Радвам се да го чуя. - Шабан му се усмихна заплаши­телно. - А сега се връщайте на ховъркрафта. Оставете това място на мъртвите. - Бъркли и Хамди побързаха да излязат, а той се изправи пред саркофага. - Сбогом, братко мой - про­шепна той, преди да се обърне и да си тръгне, оставяйки гробницата потънала във вечна тишина.

26.

- Той се е побъркал - каза Нина на Халил, докато еги­петският офицер се изкачваше пред нея нагоре по коридора. - Не може да вярвате, че е прероденият Сет.

- Няма значение какво вярвам аз - отвърна Халил. - Важно е какво вярва той. А то е, че с огромна сума пари ще плати дълга си към мен за това, че спасих живота му. Освен това ми обеща важен пост, ако планът му успее - а ако не успее, какво пък, аз ще съм богат. Така че си помислих: защо не?