Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Прекрасно - каза Еди. - Гърне с черва.

- А онова в южния край, под краката му, прилича на чо­век, защото Амсет е бил човешки бог. Там се намира дробът на Озирис.

Еди млясна с устни.

- Така е по-добре. Някой да има пържени картофки?

- Той е на шест хиляди години, Еди - предупреди го ухилената Нина. - Освен това не нося “Мезим форте”.

- Тогава ще пропусна. Значи, щом Озир търси тези гърнета, какво ще ги правим? Да ги разбием ли?

- Предпочитам да не го правиш - обади се Озир от вратата.

Нина подскочи стреснато, а Мейси изписка - те се обър­наха и го видяха облегнат небрежно на една от фигурите на Озирис. Зад него стоеше Шабан, насочил оръжието си към тях.

Озир пристъпи напред и зад него се появиха още хора, сред които бяха Кротала и Хамди.

- Изглежда по-невероятно, отколкото си я представях - каза той, оглеждайки съдържанието на стаята. - И сега ми принадлежи.

- Не, изобщо не е така - сопна му се Нина.

- Ние дойдохме първи - каза Еди. - Кой преварил, той натоварил.

Шабан им махна с пистолета да се отдалечат от саркофага.

- Ще ви дам нещо друго. Куршуми.

Озир се приближи до сребърния ковчег и вдигна канопа до краката му.

- И органите на Озирис са тук. Точно както предполо­жих, доктор Уайлд.

Нина понечи да му отговори, но в този момент някой друг влезе в стаята.

- Лоугън? - ахна тя. - Ти, кучи сине! Сега за тези кло­уни ли работиш?

Бъркли я изгледа студено.

- Този твой навик започва да ме вбесява, Нина. Аз пра­вя голямо откритие, ти ме изпреварваш. Поне този път няма да изглеждам като идиот по телевизията.

- О, горкият той - подсмръкна Нина и театрално избър­са една въображаема сълза от окото си. - Горкия малък Ло­угън, някой му е откраднал аплодисментите - и сега той е готов да се откаже от всичко, в което смятах, че вярва, и да се продаде на шайка ненормални последователи на някаква глупава, измислена религия.

Белязаното лице на Шабан се изкриви от гняв и той се прицели в Нина, но Озир поклати глава.

- Не тук. Не искам гробницата на бъде осквернена. - Той остави гърнето на земята и бавно заобиколи саркофага. - Че­тири гърнета - дроб, черва, дробове… и стомах. - Той повдиг­на почтително капака във форма на чакалска глава. - Тук се крие ключът към вечния живот, доктор Уайлд. В това гърне се намират спорите на маята, която са използвали за хляба на Озирис. Трябва ми само една проба и тайната ще бъде моя. Ще си я култивирам, ще я притежавам, ще я контролирам.

- Това ще стане само ако вътре наистина има спори - каза Нина. - Може пък Озирис да не е ял хляб, преди да умре. Може да е бил препечен и всички клетки на маята да са загинали. Може цялата тази история да е била за нищо!

- Не е нищо - сви рамене Озирис. - Все пак гробницата съществува. Затова доведох и доктор Крали. - Той махна на брадатия мъж да се присъедини към него. След миг Нина го разпозна: един от учените, които работеха в швейцарската лаборатория. - Тук има два канопа, които могат да покажат кой от двама ни е прав, доктор Уайлд - канопът на Дуамутеф - той вдигна гърнето с чакалската глава - и канопът на Кебезенуф. Готов съм да жертвам единия, за да разбера как­во има в другия. Доктор Крали, кой според вас е по-добър за теста? Този с червата или този със стомаха?

- Остатъците в червата са преминали през храносмилател­ните процеси - каза сръбският учен - Ако има оцелели спори, те по-вероятно ще се намират в стомаха. Така че, червата, да.

- Действайте тогава.

Крали взе гърнето със соколовата глава.

- Не, почакайте - помоли се Нина. - Това гърне е неве­роятно ценен артефакт. Ако го отворите, може да го унищо­жите. - Тя погледна към Бъркли. - Лоугън, не може просто да гледаш безизразно. - Тя знаеше, че го е жегнала, на лице­то му се изписаха смесени емоции, но той не отвърна нищо.

- Плаща ли ти достатъчно, за да не направиш нищо?

- Доктор Бъркли знае кога се извършва добро дело - каза Озир, докато Крали разгъваше малка масичка и поста­вяше гърнето върху нея. После извади оборудването си от едно куфарче. - Жалко, че вие не го разпознахте. Ако не ме бяхте предали, пак щяхме да се озовем заедно в тази стая - само че вие щяхте да ръководите операцията, а не да бъдете пленничка.

Шабан държеше Нина, Еди и Мейси на мушка, двама от войниците му се присъединиха към него с вдигнати МР7. Всички останали наблюдаваха сърбина, който се занимава­ше с гърнето. След като извади няколко малки шишенца с безцветни течности, няколко колби и портативен микроскоп, той огледа гравирания капак и използва метален шперц, за да почисти черната гума, която го запечатваше. След това погледна очаквателно Озир, който кимна с глава.