- Много са бляскави.
Колоните бяха издялани във формата на египетски бог и огледалния му образ. Но това не бяха фигурите, които ги бяха наблюдавали от стените по време на спускането им в пирамидата. Тези бяха други, на мъж с висока шапка, който държеше жезъл в едната си ръка и сърп в другата. Тялото му беше обвито в плътни ленти, също като мумия, но лицето му беше открито, кожата му имаше зеленикавия цвят на окислена мед. И двете статуи бяха богато украсени със злато и сребро.
Озирис.
Между двете статуи се виждаше входът към тъмна камера. Нина насочи фенерчето си. Отвътре проблеснаха още злато и сребро, покрай стените бяха струпани съкровища, но погледът ѝ остана върху онова, което лежеше в средата на голямата стая: обемен, заоблен обект, облицован в чисто сребро.
Саркофаг.
Нина бавно се приближи, оглеждайки двете фигури за следи от последния скрит капан. Нямаше такъв. Бяха достигнали целта си, последната камера.
- Намерихме я - каза тя, поглеждайки удивено Еди и Мейси. - Намерихме гробницата на Озирис!
25.
Влязоха в камерата, която по размери и форма приличаше на Озириона, и осветиха с фенерчетата си артефактите и съкровищата. Те варираха от поразителни до съвсем прозаични - блестящи статуи от чисто злато редом с най-обикновени дървени столове; лодка в реални размери, върху която стоеше маска на Озирис от злато и сребро с облегнати върху нея снопове копия. Находката надминаваше дори гробницата на Тутанкамон. Прочутият фараон беше сравнително маловажен владетел от Новото царство, управлявал преди по-малко от три хиляди и петстотин години, а Озирис беше митологична фигура в плът, основополагащ камък на египетската цивилизация.
И те го бяха открили първи.
Нина огледа саркофага. Капакът представляваше мащабна репрезентация на човека, който лежеше вътре. Изваяното сребърно лице се взираше ведро в тавана с широко отворени, очертани с очна линия очи.
- Изработката е невероятна - прошепна тя. - Всичко тук е невероятно. - Тя махна с ръка към заобикалящите ги предмети. - Никога не съм си представяла, че преддинастичен Египет е бил толкова напреднал.
- Също като Атлантида - каза Мейси. - И те са били много напреднали за времето си, но никой не е знаел за тях. Докато вие не ги открихте.
Нина ѝ се усмихна.
- Знаеш ли, Мейси, тук става по-скоро въпрос за съвместно откритие.
Мейси грейна.
- Не е зле за една третокласна студентка, нали?
Еди се вгледа отблизо в комплект боядисани дървени фигурки, които символизираха слугите, придружаващи господаря си в отвъдното, след което огледа една по-груба статуетка, издялана от странен пурпурен камък, преди да отиде от другата страна на саркофага.
- Добре, какво ще правим сега, след като го открихме?
- Обикновено бих ги снимала, каталогизирала и изследвала - отвърна Нина, - но това не е стандартен случай. Първо трябва да се подсигурим, че гробницата няма да бъде ограбена. Ще трябва да се свържем с египетското правителство, да отидем при доктор Асад.
- Ами онзи хляб, който всъщност търси Озир? - Той се огледа за нещо, което да наподобява храна. На една малка дървена масичка имаше нещо, което някога може и да е било самуни, но сега просто се беше превърнало в прах. - Едва ли ще успее да си направи сандвич от тях. Виждаш ли нещо друго?
- Погледни надолу. - Еди го направи и видя малка ниша в основата на ковчега, в която имаше глинено гърне с височина около трийсетина сантиметра. - Канопи. Египтяните са ги използвали, за да съхраняват в тях важните органи на тялото, които изваждали при мумификацията. Озир смята, че в храносмилателната му система може да са останали спори от маята.
Мейси забеляза друго гърне на пода до Нина, след което откри трето до горната част на саркофага.
- И тук намерих едно - трябва да има и долу, при краката му. - Еди погледна и кимна утвърдително. - По едно във всяка една посока. Това е с маймунска глава на песоглавец - бог Хапи. Значи дробовете на Озирис са в него. - Тя се протегна да го вземе, но изведнъж осъзна какво беше казала току-що, и се дръпна назад. - Гадост.
- Кое гърне за какво е? - попита Нина.
- Хапи олицетворява севера, така че… - Тя определи посоките. - Това към теб трябва да е чакал - Дуамутеф.
Нина освети с фенерчето гърнето в краката си; боядисаният му капак наистина имаше дългоухата форма на чакалска глава.
- Да.
- Значи там се намира стомахът. На противоположната страна е соколът - Кебезенуф. Или беше Кебезунеф? Така се получава, когато в езика няма гласни. Както и да е, там са червата.
Читать дальше