Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Двете жени се приближиха, залитайки. Той грабна сгъ­натите им раници и ги натъпка в отвора. Нина изпусна фе­нерчето и запуши ушите си с ръце, но от това нямаше ни­каква полза; звукът проникваше в нея, опитваше се да я разкъса отвътре.

Той причиняваше същото и на пирамидата. В шахтата нападаха парчета зидария и се пръснаха по каменния под - първоначално малки бучки, но след като по стените бързо започнаха да се появяват пукнатини, скоро щяха да после­дват и по-големи.

Еди не можеше да запуши ушите си и звукът му причи­няваше физическа болка - но положението леко се подобри, след като блокира отворите с импровизираните тапи. Тръби­те на органите бяха затворени отгоре, въздух можеше да вли­за само през жлеба. Ако успееше напълно да го запечата…

Вибрациите започнаха да утихват. Трябваше само да задържи запушалките по местата им и да изтърпи звука, до­като машината не остане без въздух…

С увеличаване на налягането тръбата започна да се тре­се първо в основата, после все по-нагоре, докато накрая насъбралият се въздух не изби през отвора като парен чук, разбивайки блокадата и издухвайки Еди на пода. Последва разтърсващо земята гъргорене, сякаш се беше прочистило най-голямото гърло на света, и ужасяващият бас зазвуча от­ново с пълна сила. От стените започна да пада мазилка, дори каменният под се напука.

Звукът беше толкова смазващ, че Нина почти не може­ше да мисли. В основата на тръбите проблесна лъчът на фе­нерчето ѝ. Блокирането на отвора се беше провалило, но не можеше да няма друг начин…

Нещо, което Еди бе казал, я извади от дезориентацията ѝ.

Двете тръби, едната с бутало, което изтласкваше нагоре въздух при падането си. Самият въздух действаше като възглавница, забавяйки падането - имаше само една срав­нително малка дупка, през която можеше да излиза, а фуниевидното стеснение в основата на органовата тръба му пре­чеше да стигне до дъното.

Тя се сети какво трябва да направи.

Грабна чука от разпиляното оборудване на Еди. След като махна ръце от ушите си, звукът стана непоносим - тя изкрещя, но не можа да чуе гласа си. Парче откъртена скала я удари по ръката. Край нея се посипаха и други отломки, в стената зейна пукнатина…

Тя замахна с чука.

Удари тръбата на мястото, където се стесняваше, и раз­къса метала. От процепа се разнесе пронизителен писък. Нина заудря отново и отново - и тръбата се разпадна.

Навън бликна силна въздушна струя, силата на ужасния бас значително намаля. Тя отново удари по тръбата, опит­вайки се да затвори онази част от нея, която произвеждаше звука. Металът край разкъсания отвор се изкриви.

Звукът заглъхна.

Нина отстъпи назад, главата ѝ звънтеше. Струята въздух продължаваше да бучи като двигател на реактивен самолет, но освен това се чуваше и друг звук, металическо потракване, което бързо се засилваше…

Еди я блъсна назад, миг преди основата на другата тръба да се пръсне и нещо във вътрешността ѝ да се удари толкова силно в земята, че да издълбае кратер. Буталото. След като въздухът беше започнал да излиза свободно от тръбата и вече нямаше какво да го задържа, то се бе спуснало надолу толкова бързо, колкото позволяваше гравитацията.

На пода паднаха още няколко фрагмента и дъждът от отломки спря. Тишината и спокойствието бяха направо стря­скащи. Нина избърса праха от лицето си и погледна Еди. Устните му мърдаха беззвучно.

О, Господи, беше оглушала…

- Майтапя се - рече той и се ухили.

Тя го удари.

- Кучи син такъв!

- Хей, всичко ни е наред. Поне така мисля. - На лицето му се изписа загрижено изражение, когато щракна с пръсти до едното си ухо. - Мамка му, не ми звучи както трябва.

- И си изненадан, след всичко, което преживяхме? - Тя взе фенерчето си и погледна Мейси. - Добре ли си?

Мейси свали бавно ръце от ушите си.

- Боже. Мама и татко бяха прави - музиката не трябва да се слуша твърде силно.

Нина помогна на Еди да се изправи.

- Хайде да опитаме да отворим вратите.

Той отиде до изхода и се опита да повдигне вратата. Тя беше тежка, но помръдна. Когато намериха оборудването си, той успя да я издърпа достатъчно високо нагоре, за да могат Нина и Мейси да се проврат отдолу. След това те я държаха, за да мине и той. Еди се обърна и погледна към останките от капана.

- Пет преминати, остават два.

- Да, но последните два бяха много гадни - каза Мейси.

- Окървавеният резач на парчета и Онзи, който реже глави? Не ми звучи добре.

- Можем да ги преодолеем - рече Нина, насърчена от оцеляването им. - А след това… Ще се срещнем с Озирис.