Отговорникът по оръжията извика Халил в стаята и му показа нещо на монитора. Озир вдигна вежда.
- Странно, че споменавате доктор Уайлд.
- Защо?
- Защото мисля, че отново ви е изпреварила. - На екрана се виждаше образът от едната система за прицел на ховъркрафта; ленд роувърът щеше да бъде забелязан в пустата равнина дори й компютърът да не го беше засякъл.
- Какво? По дяволите! - Бъркли се взря в монитора. Кротала се изкикоти.
- Коя е доктор Уайлд? - попита Халил.
- Конкуренцията - отвърна Озир. Той се вгледа в руините. - Но може пък да ни е направила услуга. Тук няма никой, значи е разбрала как да влезе. Няма нужда да използваме булдозерите и багерите.
Той отиде на мостика. Халил, Шабан и Кротала се присъединиха към него. Пред очите им монотонността на бледожълтата пустош беше нарушена от единственото цветно петно - ленд роувъра. Пилотът отпусна дросела, за да забави петстотинтонния ховъркрафт, трите големи перки над кърмата изгубиха скорост.
- Вашите хора - обърна се тихо Озир към Халил. - Може ли да се разчита на тях? Ако една думичка от това стигне до правителството…
- Гарантирам за Тарик - рече твърдо Шабан. - Дължа му живота си.
- А аз гарантирам за хората си - добави Халил. - Лично съм ги подбирал, само най-необходимите. Те ще запазят тайната ви… на определена цена, разбира се.
- Добре. - Озир се обърна към руините, докато ховъркрафтът спря, вдигайки огромен облак прах. - Да намерим Озирис… и Нина Уайлд.
24.
- Господи. - Нина насочи фенерчето си нагоре и лъчът му потъна в черната бездна над главите им. - Доста е високо.
- Знаеш ли къде се намираме? - попита Еди, сочейки двете тръби, които се спускаха покрай стената в дъното. - Точно под онзи мост. Ако се бяхме хванали в капана, щяхме да се озовем тук. Падане от шейсет метра. Щяхме да се размажем.
Нина се опита да си представи цялата пирамида.
- Боже. Това място може би е голямо колкото Великата пирамида, ако не и повече.
- Това обяснява защо никой не се е опитал да надмине пирамидата на Хуфу - рече замислено Мейси. - Ако Великата пирамида е почти, но не чак толкова голяма, колкото пирамидата на Озирис, никой фараон не би се осмелил да построи по-голяма гробница от неговата, без да обиди Озирис. И никой не би се осмелил да го направи.
- Значи строенето на пирамидите е било просто едно гигантско мерене на пишки? - вдигна вежди Еди. - Хората не са се променили много за пет хиляди години, нали? - Той погледна към тръбите. Те бяха свързани, едната беше значително по-тясна в основата си, преди да се разшири фуниевидно под широкия хоризонтален жлеб. Върху него беше нарисувано женско лице, като отворът се намираше на мястото на устата ѝ.
- Прилича на църковен орган - осъзна Нина. - Сигурно вкарват въздух по някакъв начин, а оттук излиза силен глас.
- Ако пуснат нещо в другата тръба, то ще подейства като бутало. - До тръбите започваше друг коридор, който бе блокиран от метална врата. - Нека позная. Ако се опитаме да отворим вратата, капанът ще се активира и цялата зала ще гръмне като на концерт на Лед Цепелин.
- На кой151? - попита Мейси.
- Не, на Лед Цепелин. - Без да обръща внимание на озадачения ѝ поглед, той тръгна към отвора.
- Внимавай, Еди - предупреди го Нина.
- Не се тревожи, няма да го местя. Просто искам да открия какво го задейства.
- Не, имам предвид, че може да не го задейства… - Един камък се размърда под краката му. - …вратата - завърши Нина.
- Влизайте в другия тунел! - изкрещя Еди, обръщайки се назад, откъдето бяха дошли…
Пред входа с трясък се спусна друга врата, карайки Мейси да подскочи. Ехото още не беше заглъхнало, когато се разнесе друг дълбок, печален звук, който ставаше все по-силен.
И по-силен.
Жлебът изпусна въздух, звукът отекна по дължината на тръбата и се върна усилен многократно. Цялата стая завибрира, пясъкът затанцува по пода, боята и мазилката по стените се напукаха.
Хората в залата също го усетиха.
- Господи! - изпъшка Нина и усети, че ѝ се повдига. Органите ѝ вибрираха в тон с бумтящата басова нотка. Тя се опита да повдигне спусналата се врата, но тя отказваше да помръдне.
Еди нямаше по-голям късмет с другата врата. Той се обърна към тръбите.
- Блокирай го! Пъхни нещо в него!
Нина едва го чуваше през гръмотевичния звук, но от жестовете му разбра какво иска да каже. Свали раницата от гърба си, изсипа съдържанието ѝ на пода и я смачка на топка. Мейси направи същото. Еди вече беше стигнал до тръбата и с изкривено от тревога лице натъпка якето и собствената си празна раница в жлеба. Височината на звука леко се промени, изпусканият въздух засвистя през запушения изход.
Читать дальше