Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Не си падам по жени с големи крака - отвърна уморе­но Еди. Тежките уреди в раницата му бяха натъртили гърба му. - Всички ли сме здрави?

Мейси се изправи след утихването на трошачката.

- Не се чувствам много добре - призна тя. Хвана ръце­те си, неспособна да спре треперенето им. - О, Господи, мисля, че ще повърна.

Еди се изправи пред нея и сложи ръце на раменете ѝ.

- Хей, всичко е наред. И няма да повърнеш. Знаеш ли защо?

Тя го погледна несигурно в очите.

- Не.

- Защото ще повърнеш върху мен! А после ще трябва да се разправяме и ще стане лошо. Затова ще се оправиш. - Той се усмихна. Минаха няколко мига, преди Мейси да ус­пее да реагира със слаба, но искрена усмивка.

Нина също се усмихна.

- Всичко е наред, Мейси. Победихме и този капан - всъщност бяха два.

- Да, но ни чакат още три - напомни им тъжно тя.

- Засега водим с четири на нула - рече Еди, оглеждайки се за изхода. Надолу водеше нов коридор, този път със стъпала. - На бас, че ще ги направим седем на нула. Този тип Озирис може да си завре капаните в мумифицирания задник! - Този път Мейси се ухили широко.

- Така, следващият арит е Богинята със силния глас, нали? - попита Нина. Мейси кимна. - Да видим дали ще ус­пеем да я накараме да млъкне.

*

Пред входа на обърнатата пирамида не помръдваше нищо, освен пясъка, подухван от вятъра. Ленд роувърът ча­каше мълчаливо завръщането на пътниците си, нищо не смущаваше покоя на пустинята.

Изведнъж от североизток се разнесе шум.

Който ставаше все по-силен.

На хоризонта се появи облак прах, който се вихреше на фона на блещукащата мараня. Но това не беше пясъчна буря. Беше твърде малко - и се движеше с цел. Право към руините.

Постепенно във вихъра започна да се оформя черна, прилична на камък фигура. Боботенето се засили, започна­ха да се различават рев на мощни двигатели и стържене на въртящи се перки.

Но това не беше самолет.

Себак Шабан погледна през прозореца на огромния боен ховъркрафт клас „Зубр”, създаден да превозва танкове и други бронирани коли през всякакъв терен. След като бяха станали свидетели на способностите на четирите ховъркрафта, купени от гръцкия флот, египтяните бяха решили да последват примера на приятелите си-съперници от другата страна на Средиземно море и да купят от Русия две от тези огромни машини.

Официално с този „Зубр” все още се водеха изпитания, преди да поеме редовна служба. Това, че ховъркрафтът се намираше на почти сто километра от мястото, където се про­веждаха изпитанията, се дължеше на един от останалите мъже на мостика.

- Много ми харесва тази машина - каза Шабан на гене­рал Тарик Халил. - Когато планът ни се увенчае с успех, може би ще дадете под наем една такава на Храма. Макар да не съм съвсем сигурен къде ще я паркираме.

- Където пожелаете, приятелю - засмя се Халил. - А ако някой се оплаче, тя е оборудвана с ракетохвъргачки и кар­течници „Гатлинг”. - Той кимна към оръдейните кулички на фордека. - Невероятно колко бързо млъкват хората, когато насочиш такова оръжие срещу тях.

- Заплахата от смърт винаги е много убедителна, нали? - Двамата мъже размениха многозначителни усмивки. - Още колко остава?

- По-малко от два километра - отвърна пилотът.

- Добре. - Шабан влезе в оръжейната зала зад мостика. - Приближаваме координатите - обяви той. Освен екипажа на ховъркрафта, в стаята се намираха Озир, Кротала, док­тор Хамди… и най-новото попълнение към групата.

- Доктор Бъркли - обърна се Озир към археолога от АСН, - абсолютно ли сте сигурен, че сте прав?

- Няма накъде повече - каза Лоугьн Бъркли, раздразнен, че се съмняват в него. - Обърнатата пирамида на зодиака, маркировката, представляваща Нил, символът на Озириона, позицията на Меркурий над края на каньона - всичко съвпа­да. - Той посочи екрана на лаптопа си, на който в един про­зорец беше отворена сателитна снимка на пустинята с ли­нии, маркиращи разстоянията и посоките, а в друг снимка на Окото на Озирис в Озириона, измъкната от мащабния египетски архив на АСН. - Или пирамидата на Озирис е тук, или изобщо няма да бъде открита.

- Надявам се да е първото - изръмжа заплашително Шабан.

Раздразнението на Бъркли се засили.

- Правя онова, за което ми плащате - отсече рязко той, - така че няма нужда да ме заплашвате. - Той погледна Озир. - Колко странно. Ако преди една седмица се бяхте опитали да ме подкупите, никога нямаше да приема. Сега? Просто искам да получа нещо от цялото фиаско при Сфинкса. - Ли­цето му се изкриви от гняв. - Трябваше да бъда на предните страници на всички вестници по света, но онази кучка Нина Уайлд ме направи за смях. Поне парите ще ме компенсират.