Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Ъгъл!

Тя се хвана за ръба и се издърпа напред. Погледна надо­лу и видя още едно Око на Озирис, което този път гледаше към края на камерата. Запъти се натам, ускорявайки крачка. Видя второ гледащо нагоре око, после друго, което я насочи надясно.

Пушекът от горящия петрол се издигаше през комина, но температурата в залата се покачваше. Скрил лице зад вдигнатите си ръце, Еди следеше плъзгащото се сред пламъ­ците кълбо, което като че ли се луташе без посока. Беше пре­минала половината път, но едва ли имаше още много въздух.

Нина вече не отместваше поглед от очите. Въздухът имаше странен вкус и беше започнал да се сгорещява.

Още едно око. Напред. Пръстите започнаха да я болят. Още колко ли имаше? Въздухът започна да не стига, тя усе­ти замайване.

Поредното око, което я упъти надясно. Пръстите ѝ плам­тяха, треперещата ѝ ръка клатеше шлема. Изпод ръба му из­скочи мехурче въздух и водата нахлу, за да заеме мястото му.

Следващото око гледаше нагоре - и тя зърна сянка.

Другия тунел!

Отново придърпа шлема под повърхността и се наведе максимално, за да мине през ниския тунел. Шлемът се удари в камъка и издрънча като камбата. Само още няколко стъпки…

Когато Нина излезе от тунела, въздухът в кълбото го из­дигна рязко нагоре и попарените ѝ пръсти изпуснаха дръжката. Застоялата вода я блъсна в лицето. Тя се закашля и се опита да се изправи. Краката ѝ бяха омекнали. Тя залитна към едната стена на малкия басейн и се опита да се хване за ръба му.

Пръстите ѝ го откриха. Тя се издърпа нагоре и излезе на сухо, дишайки тежко.

- Успя! - извика Мейси.

- Слава Богу - рече Еди. - Нина, добре ли си?

Нина се опита да надвика грохота и пукането на пламъците.

- Страхотно! - изграчи тя, вдигайки палци. - На дъното на басейна има пътека. Очите на Озирис показват пътя, кой­то трябва да следвате!

Еди разтърка ухото си.

- Разбра ли какво каза?

- Да следваме посоката, в която гледат очите на Озирис от дъното - перифразира Мейси. - Не я ли чуваш?

- Ушите ми са позаглъхнали - призна си той. - Твърде много експлозии. - Той огледа басейна. Пътеката, по която беше минала Нина, се виждаше ясно, криволичеща линия от разбъркан петрол. - Аз тръгвам пръв. - Той подаде на Мей­си единия от шлемовете. - Ти ще вървиш след мен и ще се държиш за якето ми.

Той влезе в басейна, пое си няколко пъти дълбоко дъх, за да насити дробовете си с кислород, след което се потопи и тръгна към късия тунел. Мейси се поколеба, но се плъзна след него и се хвана за пешовете на якето му.

Тъй като знаеха какво да търсят, преминаха по-бързо от Нина - макар че дръжката в шлема на Еди пареше болезне­но, когато стигна до другия басейн. Той се изправи и хвърли шлема настрани, като дишаше тежко, докато Нина му пома­гаше да излезе.

- Ох, по дяволите - рече той, потапяйки попарените си пръсти във водата. - Тази ръка я използвам и за други неща.

- О, Еди - пропя Нина. - Нищо де, ще се наложи да се задоволиш с мен.

- Готово, имаме си огън, трябва ни само едно одеяло.

Мейси изскочи от водата.

- О, Боже! - изпъшка тя, поглеждайки към огненото езе­ро. По-голямата част от плаващия петрол беше изгоряла и пламъците постепенно утихваха. - Що за извратен мозък би измислил такова нещо?

- Да му се чуди човек - отвърна Нина, докато проверя­ваше дали водоустойчивото ѝ фенерче все още работи. - Но знаеш ли какво всъщност ме притеснява?

- Какво?

- Че трябва да преминем през още пет арита.

- Чакам ги с нетърпение - отбеляза саркастично Еди, прокарвайки ръце по дрехите си, за да ги поизцеди. - Какво следва?

- Господарката на дъждовните бури - отговори Мейси, която последва примера му

- Страхотно. Сякаш не преживяхме достатъчно. - Мокри до кости, те започнаха да се изкачват по следващия коридор.

23.

Тунелът продължи да се спуска спираловидно в пира­мидата. Още египетски богове украсяваха стените, преду­преждавайки нарушителите, че ги очаква сигурна смърт.

Нина се страхуваше повече от физическите, отколкото от свръхестествените заплахи. Беше научила от първа ръка, че колкото по-грандиозни и важни са древните сгради, тол­кова по-садистично гениални са капаните в тях.

А пирамидата на Озирис беше много грандиозна и важна.

Фенерчетата им осветиха колоните, които стояха пред следващия арит - но зад тях не се забелязваше друга каме­ра, стръмният коридор продължаваше.

- Току-що осъзнах нещо - обади се Еди. - Този коридор ще ни отведе точно под залата, от която излязохме преди малко.