- Не мърдай - предупреди я Еди, който коленичи край басейна и колебливо топна пръст в течността. - Това е просто вода. - Той я освети с фенерчето и забеляза, че басейнът е ограден със стени само от трите си страни. - Дълбок е около метър и двайсет. Като че ли е свързан с отвора в другия край.
- С тунела ли? - попита Нина. - Странно. Защо просто не отидем там?
- Наистина ли смяташ, че ще е толкова лесно?
- Дори не съм си го помисляла. Какво е това? - Тя освети с фенерчето си нещо, което се намираше между отвора и издълбания под - фино черно усукано въже, което свързваше тавана с пода.
- Нещо, което нямам намерение да докосвам - отвърна Еди. Той насочи светлината в тунела. - Минава през него. Ако искаш да влезеш вътре, трябва да го скъсаш.
- Което според мен ще бъде изключително лоша идея, не смяташ ли? - Вниманието ѝ се насочи към разширението в центъра на стаята, където забеляза още въжета, опънати между тавана и пода - както и отсъствието на нещо. - Усещате ли, че нещо липсва?
- Какво? - попита Мейси, като пристъпи напред.
- Процепи. Не се забелязват никакви линии, които да маркират ръбовете на отделните каменни плочи. Сякаш всичко представлява една огромна каменна плоча!
Еди огледа стените.
- Най-големите блокове са с размери метър и осемдесет на три. Но подът е дълъг поне девет метра. Нали не може да е просто една плоча?
- Не виждам как ще стане. - Нина се огледа и видя Мейси, която се канеше да пристъпи напред. - Не, почакай…
Мейси стъпи на пода - и кракът ѝ пропадна.
Тя изкрещя и едва не падна напред, но Нина успя да я подхване.
- Какво беше това, по дяволите? - изпъшка Мейси и отскочи назад, а от обувките ѝ се проточиха лепкави нишки, излизащи от мързеливо плискащата се вода, която се намираше там, където миг по-рано сякаш имаше твърда скала. Тя се опита да ги изчисти. - Гадост! Какво ли е това?
- Петрол. - Еди се приближи до нея. Той потопи ръка в големия басейн, който се разкри пред тях, маскиран под плътен слой пясък. Когато я извади, от пръстите му закапа същата гъста, мазна течност. - Той плава по повърхността на водата, а те са го посипали с пясък, за да не се различава от пода.
Нина погледна към дупките в тавана.
- Обзалагам се, че ако скъсаш някоя от нишките, от горе нещо пламва и искрите се посипват върху петрола. Бум! Опечени обирджии.
Мейси отвратено изтърка подметката си в пода.
- А как ще преминем, без да задействаме капана?
- Ще преплуваме под него - отвърна Еди и посочи с пръст водния басейн, който се беше поразчистил от петрола. - Огънят ще е само по повърхността.
- Едва ли ще стане толкова лесно. - Нина погледна подозрително фалшивия под. Завъртя се и фенерчето ѝ освети странно изглеждащи медни кълба. - Аха.
- Какво става? - попита Мейси.
- Вътре има нещо. - Нина бръкна в кълбото и напипа ръчка, прикрепена към дъното му - или всъщност към капака, както установи, щом го вдигна. - Знаете ли какво е това според мен? - Тя го сложи върху главата си. - Водолазен шлем! - Гласът ѝ отекна в кълбото.
Еди почука по него и тя извика недоволно.
- Вътре едва ли ще се събере много въздух.
Тя махна кълбото от главата си.
- Няма нужда от много. Просто трябва да е достатъчно, за да се премине от другата страна. - Тя посочи басейна. - Според мен дупките не са свързани с тунел - те са просто изходи, откъдето да се излиза от басейна, без да се докосва петрола. Щом това нещо се потопи под вода, вътре ще има достатъчно въздух, за да се диша, и докато стоим по-далеч от петрола, няма да се изгорим. След това влизаме през дупката в другия край, излизаме и - хей! Преминали сме оттатък!
Еди огледа скептично другото кълбо.
- Твърде е тънко, за да ни пази дълго време от жегата.
- Това е единственият начин да се мине оттатък, без да бъдем изпържени. Сигурна съм, че във водата има нещо, което да попречи на хората просто да преплуват под петрола. - Тя взе примитивния шлем. - Мисля, че нямаме друг избор.
Еди я погледна огорчено и поклати глава, но се съгласи.
- Добре. Но аз ще мина пръв.
- Не, аз ще мина - настоя Нина. - Ако отдолу има някакви препятствия и аз се блъсна в тях, ще трябва да ми кажеш накъде да вървя.
- Сигурна ли си?
- Не - призна тя, вървейки към водния басейн. Колебливо потопи крак под повърхността, после надяна шлема и се потопи цялата. - Пфу! Току-що осъзнах, че водата е стояла тук хиляди години.
- Просто не я пий - каза Еди. - Макар че това може да се каже за всичката вода в Египет!
Нина се потопи внимателно, докато над водата остана само главата ѝ, след което протегна ръка към шлема в ръцете на Еди и хвана здраво вътрешната дръжка.
Читать дальше