Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Добре де - изсумтя Нина, която напълно бе забравила за жегата. Тя измъкна бутилката и отпи, докато Еди оглеж­даше каменната плоча.

След като намери най-широката част на пролуката, той вкара лоста в нея. Напрегна се и натисна. Разнесе се хруще­не и плочата леко помръдна.

- Не е чак толкова тежка - ще получа само лека херния - рече той. - Нина, в джипа има метални клинове. Ще ми ги донесеш ли?

Нина ги намери. Еди надигна леко плочата, а тя натика клиновете в процепа, за да ѝ попречи да се върне обратно. Скоро под краката им се разкри тъмен ров. Еди докара ленд роувъра и използва лебедката му, за да повдигне още плоча­та. Тя се изправи върху ръба на камъка; той я избута с пъшкане и я преобърна върху стената.

- Готово - рече той и театрално изтупа ръце. - Фасулска работа.

- Твърде лесно беше - обади се Мейси, поглеждайки в дупката. - Входовете на останалите пирамиди са били скри­ти много добре.

Нина си мислеше същото.

- Или са смятали, че може да бъде намерена само от оп­ределени хора… или има и други препятствия.

- Дано нямаш предвид онова, което си мисля - из­ръмжа Еди.

- Боя се, че точно него имам предвид, скъпи.

Мейси ги погледна объркано.

- Какво имаш предвид?

- Скоро ще разберем - рече Нина.

Те събраха оборудването си, след което се спогледаха предпазливо и се спуснаха в дупката… първите хора, кои­то след повече от шест хиляди години влизаха в пирами­дата на Озирис.

22.

Подът на входната камера се намираше на около два и половина метра под дупката. Там се беше изсипал пясък, но в останала ѝ част беше чисто.

Дори прекалено чисто. Въздухът беше застоял. От за­печатването на гробницата тук не беше влизал никой, вре­мето беше замряло - или нарочно спряно, в очакване на някой, който ще е достатъчно глупав, за да наруши вечна­та тишина.

Мейси освети стените с фенерчето си и установи, че ка­мерата е далеч по-голяма, отколкото постройката горе.

- Йероглифи - каза тя и пристъпи по-наблизо. - Ха!

- Какво? - попита Нина и тръгна към нея. - Можеш ли да ги разчетеш?

- Тъкмо се канех, но изглеждат много странно. Сигурно са много стари.

- Но пък са красиви. - Нина бавно прокара лъча на фе­нерчето по бялата стена. Йероглифите бяха отчетливи и цве­товете им бяха толкова ярки, както в деня, когато са били нарисувани. Между тях се забелязваха фигури от египетска­та митология. Тя разпозна няколко богове: Ра, богът-слънце, създателят на всичко; Нут, богинята на небето, голото ѝ тяло се извиваше като дъга над цялата земя.

Но един бог липсваше.

- Озирис го няма. - Отсъствието на ключовата фигура от древноегипетската религия беше подозрително.

- И Хорус го няма - добави Мейси. - Както и Сет, и Изида. Не се вижда дори Анубис, а тъй като той е богът на гроб­ниците, човек би очаквал да го види тук.

- Всички те са съвременници на Озирис или негови деца - каза Нина. - Все още не са били обожествени. Което означава, че това място наистина предшества Старото цар­ство - Озирис и останалите са били почитани като богове от 3000 година пр. н. е.

- Права бях! - каза Мейси. - Браво на мен!

Еди огледа друга част от камерата.

- Тук има врата. - Две украсени колони маркираха из­хода. - Има и стълби. Доста стръмни.

- Нека изчакаме малко - тази стая може да ни разкрие нещо полезно.

Мейси огледа текстовете.

- Странно - каза тя. - Това са списъци с всички изпита­ния в Подземното царство, през които трябва да минат но­вите мъртъвци. Също като „Текстовете на пирамидата” и „Текстовете на саркофага”.

- Звучат много ободрително - отбеляза Еди.

- Това са по-ранните версии на египетската “Книга на мъртвите” - каза му Нина. - Идеално вечерно четиво. От Стивънкингмън ли беше?

Мейси се изкиска, след което отново се обърна към стената.

- Онова, което не мога да разбера е, че другите текстове са всъщност молитви, които обясняват как да се мине през всеки арит, всяка земя на Подземното царство. Нещо като инструкции - ако не сте съгрешили и правите каквото пише в текстовете, ще преминете през препятствията и ще се из­правите пред Озирис. Но това тук е по-различно.

- В какъв смисъл? - попита Нина.

Мейси посочи един откъс.

- Тук се говори за първия арит от Дома на Озирис. Ко­гато влезете вътре, трябва да се изправите срещу Господар­ката на вибрациите, една от пазителките на Подземния свят. Но тук всъщност пише, че тя била нещо страшно, “Госпо­дарка на унищожението”. В “Книгата на мъртвите” също така пише, че тя спасява от унищожение хората, които ми­нават през Подземния свят, но само ако те правят всичко как­то трябва - помня го, защото ми хареса името “Господарка на унищожението”. Много метълски звучи.