Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Нина запуши ушите си с ръце и погледна. Бъгито пред­ставляваше горяща развалина - но другарят му все още беше в играта и тъкмо се появяваше на върха на дюната.

А номерът ѝ нямаше да мине втори път.

27.

Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.

- Какво стана? Какво беше това?

- Това - ухили се Еди - беше жена ми.

Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.

- След тях! - изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. - Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! - Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.

Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд роувъра.

- С пълна скорост! - изрева Шабан. - Настигнете ги!

*

Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.

- Не стрелят!

- Казваш го така, сякаш е нещо лошо - оплака се Мейси.

- След малко ще стане - осъзна Нина. - Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джи­па, а по нас!

- О, страхотно! Обожавам физическия контакт!

Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очак­ване на подходящия момент…

*

На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Кур­сорът върху ленд роувъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.

Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпъл­нен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателст­вото си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с про­фесионална безпристрастност.

Което означаваше, че никой не го гледа.

Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледа­ха на него като на заплаха - а понеже стаята се беше на­пълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше при­нуден да свали пистолета си.

Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…

*

Каквото и да правеше Мейси, ленд роувърът не беше достатъчно бърз или подвижен, за да избяга от налитащото бъги. То се намираше на около стотина метра от тях и стре­лецът насочваше картечницата към шофьора…

*

На екрана стрелецът в бъгито представляваше ярко очертан силует на фона на пустинята. Той се прицели, тяло­то му се напрегна - беше готов да стреля…

Еди стисна ръце и се хвърли към Кротала, забивайки юмруци в слабините му. Преди някой да успее да реагира, Еди изрита с коляно стрелеца в главата и го събори от стола му. Завъртя се и натисна ръчката със завързаните си ръце - след което отново се завъртя и заби чело в поредицата бутони.

А с тях се управляваха оръдията АК-630 Гатлинг.

Когато натисна ръчката, той измести мерника от ленд роувъра към бъгито - и сега двете оръдейни кули, наподобя­ващи оръжие на извънземни, послушно се насочиха към но­вата си цел.

И стреляха.

*

Дори в стаята без прозорци звукът от изстрелите на две­те шестцевни оръдия, изстрелващи над осемдесет трийсет-милиметрови експлозивни снаряди в секунда, прозвуча бо­лезнено силно. Металната буря не просто повреди бъгито - тя направо го помля, заедно с хората в него; а АК-630 про­дължи да стреля в очакване на потвърждение, че целта е унищожена.

Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да под­държа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.

Кротала издърпа Еди и опря револвера си под брадата му - но само след миг го свали, защото Шабан заби няколко бързи удара в лицето на беззащитния англичанин, крещей­ки от безсилна ярост. Последния удар нанесе в корема му, след което го блъсна към вратата и Еди се стовари на пода на мостика.

Египтянинът профуча покрай него и го ритна в гърди­те, преди да посочи с пръст през прозореца.

- След тях!

*

Мейси гледаше невярващо пушещите останки на бъгито.

- Какво беше това, по дяволите?