Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Тя вдигна ножа…

*

Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на без­силие у Шабан.

- Къде са? - извика водачът на култа, притичвайки от ед­ната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.

*

Лендроувърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виж­даше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…

Тя скочи.

Затича към машината, блъсна се във въздушната въз­главница - и заби ножа си в нея.

Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.

Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу пла­на на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се от­тегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.

Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет кило­метра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.

Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пласто­вете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се на­мираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.

Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достиг­наха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.

- По дяволите! - простена тя, когато свистенето на из­лизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.

Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.

*

- Ето! - извика пилотът и посочи с пръст. Шабан забе­ляза ленд роувъра да се появява от пясъчния облак и да по­ема на изток през пустинята.

- След тях! - заповяда той. Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.

*

Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започ­ва да се изплъзва.

Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…

Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започ­на да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане - и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.

*

Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.

- Сър! Има пробив във възглавницата!

- Къде? - попита пилотът.

- В централната секция на дясната страна.

Халил погледна надолу през страничния парапет и за­беляза Нина, която се изкачваше по стълбата.

- Уайлд е на борда! - извика той и извади пистолета си.

Шабан изтича до него.

- Не стреляй! - Халил го погледна изненадано. - Куфар­чето е на гърба ѝ - ако падне, може да счупи гърнето. Из­прати хората си да я заловят.

*

Нина стигна до върха на стълбата и изчезна от погледи­те им, изкачвайки се на главната палуба. Халил изруга, след което отиде да даде нарежданията си по вътрешната кому-никационна система. Шабан се обърна към Еди.

- Тя наистина вярва, че може да те спаси.

- Голяма е умница - отвърна Еди.

- Не е чак толкова умна - изсумтя Кротала. - Да се качи тук, без да има как да слезе? Не е много мъдро от нейна страна.

- Ами не се е изправила срещу членове на МЕНСА, все пак - рече Еди, което му докара поредния удар в бъбреците. Но макар и външно да изглеждаше самоуверен, той беше ужасно разтревожен: Нина не беше въоръжена и беше сама. Какво ли бе намислила?

*

Нина стъпи на палубата и се огледа. Тясната пътека ми­наваше по цялата дължина на ховъркрафта; няколко люка во­деха към вътрешността му, най-близкият се намираше точно до нея. Друга стълба водеше към огромната главна палуба, но тя не можеше да ѝ предложи никакво прикритие, а Нина ис­каше да остане незабелязана колкото се може по-дълго…

Една от вратите на кърмата се отвори и двама мъже из­лязоха от машинното отделение. Те хукнаха към нея.