Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Дотук с мечтите да остане незабелязана.

Тя се метна към най-близкия люк, затръшна го зад себе си и се озова в тесен, но много шумен коридор. От вътрешната страна на люка имаше заключващ механизъм. Върху боядиса­ния метал се мъдреха инструкции на кирилица, под които беше залепен стикер с превод на арабски и английски - NBC печат. Еди ѝ беше обяснил, че този акроним не означава американ­ската телевизионна мрежа, а е абревиатура на ядрен, биологи­чен, химичен161-вътрешността на машината беше запечатана, за да предпази екипажа от оръжията за масово поразяване. Тя дръпна един лост, на негово място се плъзна тежко резе и една малка, боядисана дръжка, с която да го заключи.

Гръмотевичният тътен откъм задната преграда ѝ подска­за, че се намира точно зад едната от турбините. Тя бързо се придвижи към другия край на коридора. Отвори вратата в дъното и се озова в стая, претъпкана с легла, разположени едно над друго - спалните на екипажа. Предвид оглушител­ния шум, това не беше най-удобното място за спане, но това бе най-малката ѝ грижа в момента. Забеляза друг люк, кой­то водеше към страничната палуба.

От коридора се разнесе тропане - войниците бяха стиг­нали до вратата, през която току-що беше влязла, и се опит­ваха да я отворят. Скоро щяха да осъзнаят, че е заключена и щяха да изтичат до следващата…

Нина прекоси на бегом спалнята и дръпна резето на вра­тата точно когато някой отвън се опита да я отвори.

Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.

Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на ле­глото и го отвори.

*

Халил изслуша доклада по интеркома.

- Намира се в една от каютите край десния борд - каза той на Шабан. - Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.

Шабан кимна.

- Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.

Хамди влезе в стаята.

- Ще имам нужда от повече място.

Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.

- Ето ти пространство. - Той се обърна към Кротала. - Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърне­то - просто ми я доведи. - Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.

Водачът на култа взе микрофона на интеркома.

- Доктор Уайлд!

*

С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъ­оръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.

Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.

- Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!

Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.

- Здрасти, скъпа.

Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.

Колко дълго щяха да останат живи - той и тя - зависе­ше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…

- Забрави за мен - бързо продължи Еди. - Просто раз­мажи проклетото гърне и… - Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.

- Донесете ми гърнето, доктор Уайлд - каза Шабан. - Веднага. - Интеркомът изпука и млъкна.

Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един стра­ничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.

По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.

- О, по дяволите - каза той, докато се приближаваше към нея, - все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. - Той се ухи­ли злобно, след което махна с револвера си към стълбата. - Размърдай се.

Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведо­ха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палу­ба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.

Там чакаше Шабан - както и Еди; един войник го пазеше до задната стена, близо до люка към страничния коридор.

- Нина! Ти… О, по дяволите! - каза той. Радостта при вида ѝ беше заменена от ужас, когато видя, че тя носи със себе си куфарчето с канопа. - Нали ти казах да разбиеш това нещо!