Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

Той изръмжа.

Женя ме хвана за ръка и ме поведе навън под дървена сводеста аркада, която гледаше към хълмиста зелена поляна.

– Не го вземай присърце – каза тя. – Давид е необикновен майстор на метала. Може да изработи толкова наточено острие, че да минава през плътта като през меко масло. Но не удостоява с внимание нищо, което не е направено от метал или стъкло.

Женя уж говореше безгрижно, но усетих в гласа ù необичайно остра нотка, а когато се обърнах да я погледна, върху съвършените ù скули горяха две ярки петна. Надникнах през прозореца към мястото, където все още се виждаха кокалестите рамене на Давид и чорлавата му кестенява коса.

Усмихнах се. Щом великолепно създание като Женя бе могло да се увлече по един кльощав и усърден Фабрикатор, тогава и за мен все още имаше някаква надежда.

– Какво? – попита тя, забелязвайки усмивката ми.

– А, нищо, нищичко.

Женя подозрително ме изгледа с присвити очи, но аз нищо повече не казах.

Продължихме да крачим под аркадата покрай източната стена на Малкия дворец и преминахме покрай множество прозорци, които гледаха към работилниците на Фабрикаторите. Щом завихме зад ъгъла обаче, прозорците изчезнаха и Женя ускори ход.

– Тук защо няма прозорци? – попитах.

Женя притеснено погледна монолитната стена. Това беше единствената стена от Малкия дворец без дърворезба, която виждах.

– Намираме се от другата страна на залите по анатомия на Корпоралките.

– Не им ли трябва светлина за... тяхната работа?

– Светлината влиза през таванските прозорци – отвърна тя. – Те са като купола в библиотеката. Корпоралките така предпочитат. По този начин тайните им са в безопасност.

– И какво правят вътре? – продължих да разпитвам, но не бях сигурна дали наистина искам да чуя отговора.

– Това само Корпоралките знаят. Носят се обаче слухове, че заедно с Фабрикаторите правят нови... експерименти.

Потръпнах и почувствах облекчение, когато завихме зад следващия ъгъл, където прозорците продължаваха. Зад тях се виждаха стаи като моята и аз си дадох сметка, че гледам в спалните на първия етаж. Изпитах благодарност, че моята е на третия етаж. Е, вярно, можеха да ми спестят всички тия стълби. Но бях доволна, че след като за първи път имах самостоятелна стая, останалите нямаше да маршируват покрай прозорците ми.

Женя посочи към езерцето, което бях видяла от стаята си. – Там отиваме – каза и кимна към малките бели постройки, накацали по брега. – Павилионите на Призоваващите.

– Чак там?!

– Там е най-безопасно да се упражняват. Точно сега ни липсва само някой въодушевен чирак от Огнетворците да подпали двореца.

– Ясно – казах, – не се бях замислила за това.

– Това нищо не е. Фабрикаторите имат друго място далеч извън града, където работят върху взривния прах. Мога да уредя и там да отидем – добави с лукава усмивка.

– Ще си го спестя.

Спуснахме се по стълби, които водеха към покрита със ситен чакъл алея, и поехме към езерото. Когато наближихме, на отсрещния бряг се показа друга постройка. За голяма моя изненада, забелязах група дечурлига с викове да тича около нея. Деца в червено, синьо и пурпур. Иззвъня звънец, те зарязаха игрите и се втурнаха вътре.

– Училище ли е това? – попитах.

Женя кимна.

– Щом открият дарбата на Гриша у някое дете, го водят на това място, за да се обучава. Тук почти всеки от нас е усвоил Малката наука.

Отново се сетих за трите фигури, надвесени над мен в гостната на Керамзин. Защо тогава екзаминаторите от Гриша не бяха открили моята дарба? Трудно ми беше да си представя как щеше да протече животът ми, ако го бяха направили. Тогава за мен щяха да се грижат прислужници, вместо аз да шетам редом със слугите в имението. Така нямаше никога да стана картограф, нито да се науча да чертая карти. Как ли това щеше да обърне съдбата на Равка? Ако още от малка знаех да използвам силата си, тогава сигурно досега Долината на смъртната сянка щеше да е вече минало. А на двамата с Мал нямаше да се налага да се сражаваме с волкрите. Всъщност ние сигурно отдавна щяхме да сме забравили един за друг.

Зареях поглед над водата към училището.

– Какво става с тях, когато завършат?

– Стават част от Втора армия. Много от тях отиват в знатните къщи, за да служат на благородническите фамилии, други ги пращат заедно с Първа армия на северния и южния фронт или пък в Долината. Най-добрите остават в Малкия дворец, за да довършат обучението си и да се присъединят към свитата на Тъмнейший.