Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

„Верлорен“, за който ù бе казала Багра, отдавна беше отплавал, затова се наложи да се крият из бордеите на Ос Кърво, докато момчето не успя да им запази място на друг кораб срещу нейните златни фиби. Целият град жужеше ужасен заради случилото се с Новокрибирск. Някои виняха Тъмнейший за това. Други – Шу Хан и Фйерда. Трети се кълняха, че това е праведно дело на разгневени светии.

До тях започнаха да стигат слухове за странни събития из Равка. Първо дочуха, че Аппарат бил изчезнал, а около границите се стичали чужди войски; че Първа и Втора армия заплашвали с война помежду си и Призоваващата слънцето е мъртва. Очакваха до тях да стигне и вестта за смъртта на Тъмнейший в Долината, но тя така и не дойде.

Нощем момчето и момичето лежаха сгушени един в друг в търбуха на кораба. Той я прегръщаше силно, когато тя се събудеше с тракащи зъби от поредния кошмар, а ушите ù още пищяха от ужасените крясъци на мъже и жени, изоставени на един разбит сал. След тези кошмари крайниците ù се тресяха от спомена за сила.

– Всичко е наред – шепнеше той в мрака. – Всичко е наред.

На нея ù се искаше да му повярва, но се боеше отново да затвори очи. Вятърът скрибуцаше в платната. Корабът около тях въздишаше. Сега отново бяха сами като в детството си, когато се криеха от по-големите деца, от лошия нрав на Ана Куя, от всичко, което сякаш шаваше и се прокрадваше в тъмното.

Сега отново бяха сираци без истински дом. Затова пък принадлежаха един на друг. И ги очакваше един нов живот, който можеха да създадат заедно от другата страна на морето.

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря на моя агент и верен рицар Джоана Стампфел-Волпе. Всеки ден си давам сметка какъв късмет е тя да е на моя страна, както и прекрасният екип на „Нанси Кофи Литъръри“: Нанси, Сара Кендъл, Катлийн Ортис, Жаклин Мърфи и Поя Шахбазян.

Моят редактор с орлов поглед и силна интуиция Ноа Уийлър повярва в тази история и знаеше какво точно ù трябва, за да стане още по-добра. Хиляди благодарности на забележителните хора от издателство „Макмилан“ и „Холт Чилдрън“: Лора Годуин, Жан Фейуел, Рич Диас и Ейприл Уард в отдела за дизайн, както и Карън Франгипейн, Катрин Бъруд и Лизи Мейсън от маркетинга и рекламата. Също така бих искала да благодаря на Дан Фарли и Джой Даланегра-Сангър. За книгата ми не би могъл да се намери по-хубав дом.

Благородните ми читатели Майкъл Чиара и Джош Каменски поставиха в моя услуга свръхгениалните си мозъци и ме поощряваха с нестихващ ентусиазъм и неизчерпаемо търпение. Благодарна съм и на брат си Шем за неговото изкуство и изпратените отдалеч прегръдки, на Мириам „Сестричката“ Пастън, Хийтър Джой Каменски, Питър Байбринг, Трейси Тейлър, на „Апокалипсийс“ (особено на Лин Кели, Гречън Макнийл и Сара Джей Маас, които написаха първите рецензии), на колегата ми от WOART Лесли Бланко и на Дан Молдър, който се изгуби в реката.

Държа отговорни: Гамин Гильоте, понеже насърчи моята мегаломания и поощряваше пристрастието ми към злодеите; Джош Минота, защото ми отвори очите за фентъзи епосите и ме накара да повярвам в съществуването на герои; както и Рейчъл Техада заради прекалено многото филми до среднощ. Хедуиг Аертс, моята приятелка пиратска кралица, издържа на дългите часове, прекарани в тракане по клавиатурата до късна доба. Ердене Укаасай усърдно ми превеждаше във Фейсбук от руски и монголски. Морган Фейхи не ме оставяше без коктейли, разговори и възхитителна литература. Дан Браун и Майкъл Песа ме поддържаха във форма.

Много книги послужиха като вдъхновение за създаването на Равка и я озариха с живот, сред които „Танцът на Наташа: Културната история на Русия“ от Орландо Фиджис; „Земята на жар-птица: Красотата на стара Русия“ от Сюзън Маси и „Руски народни поверия“ на Линда Джей Иваниц.

И за финал: много благодарности на моето семейство – на майка ми Джуди, чиято вяра никога не се разклати и която първа от многото си поръча кафтан; на баща ми Харв, който е моята опора и който ми липсва всеки ден; на баба ми Мел Седър, която ме научи да обичам поезията, да търся приключения и да раздавам юмруци.

Бележки

[1] Най-горен балкон в зала или театър. - Б.ред.

[2] Тясно, но много дълго триъгълно военно знаме, понякога раздвоено в края, заради което го