Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Както казахме, Бьорие Екман не вярваше в добрия и лошия късмет. Вярваше на първо място в себе си и собственото си превъзходство, на второ място – в Бог, и на трето – в реда и порядъка.

Но отбелязахме също, че обективно погледнато, Бьорие Екман извади лош късмет, когато Убиеца Андерш и компания купиха тъкмо неговата църква. Лош късмет беше и това, че подаде греблото си на Убиеца Андерш точно когато Графа стреля. Лош късмет беше и че пасторът хвана греблото под такъв ъгъл, че вместо да го уцели малко над пъпа и да мине през тялото му, куршумът рикошира от металната част на градинарския инструмент. От удара греблото отскочи в лицето на Убиеца Андерш, който падна на задните си части, а от носа му потече кръв.

– Ох, мамка му! – каза той, седнал на земята.

Бьорие Екман не каза нищо. Хората рядко говорят, след като куршум с цялостна обвивка, пък макар и след рикошет, ги е уцелил в лявото око и е продължил навътре в мозъка. Бившият епитроп вече беше по-бивш от всякога. Падна на пода. Мъртъв.

– Кървя! – оплака се Убиеца Андерш, докато се изправяше бавно от пода.

– Епитропът също – отбеляза свещеничката. – Но за разлика от теб, той не хленчи. С цялото ми уважение, но в момента кръвта от носа ти е абсолютно най-малкият ни проблем.

Свещеничката погледна доскорошния им мъчител, който лежеше на пода. Кръвта течеше от дупката в главата му, където някога бе имало око.

– Отплатата, която дава грехът, е смърт. Римляни 6:23 – каза тя, без да се замисли защо в такъв случай тя самата все още беше жива.

* * *

Докато Графа вадеше осколочната граната от джоба си като последна предпазна мярка, преди да се оттеглят, Улуфсон и Улуфсон най-накрая пристигнаха. Бяха се объркали на едно кръгово и в резултат изпуснаха бялото ауди въпреки цялото електронно оборудване, с което разполагаха. Докато се изкачваха по хълма, двамата чуха изстрел, последван от още един. Сега стояха на двайсет метра от Графа и Графинята, които стояха на четири крака сред един рядък, но голям люляков храст. Пушката, която Графа държеше в ръка, очевидно беше двуцевна. Благодарение на това и на изненадания му и леко отчаян поглед, когато забеляза Улуфсон и Улуфсон, братята се досетиха, че той е останал без патрони, поне докато не презареди, а как би успял да го направи сега?

– Довърши ги – каза Улуфсон на брат си. – Започни с Графа.

Но Улуфсон никога не бе убивал човек, а това не беше лесна работа дори за бандит като него.

– Да не съм ти слуга? Направи го сам, щом си толкова важен – каза Улуфсон. – И между другото, започни с Графинята, тя е по-проклетата от двамата.

През това време Графа насочи вниманието си към гранатата и успя в рамките на една секунда да я покаже на братята, да дръпне предпазителя и да я изпусне сред люляковите клонки.

– Какво правиш, идиот такъв? – бяха последните думи на Графинята.

Графа от своя страна вече беше казал всичко, което имаше да казва.

Братята Улуфсон обаче съумяха да се хвърлят зад един камък и останаха незасегнати от металните шрапнели, които разкъсаха Графа, Графинята и люляковия храст на парчета.

Глава 54

Джери с ножа се изправи предпазливо зад камиона. Вече нямаше защо да се чуди откъде са дошли двата изстрела, тъй като те бяха последвани от експлозия горе в горичката от другата страна на магистралата.

По-късно щеше да се притеснява какви щети е нанесъл първият изстрел в сакристията. Първата му работа беше да отиде до гореспоменатата горичка и да елиминира всяка евентуална заплаха, която още можеше да дебне там.

Джери с ножа трябваше да опише широка дъга, за да не бъде лесна мишена. Затова, когато стигна до горичката, в далечината вече се чуваха приближаващи се полицейски сирени. Не беше ясно какво точно се е случило, но разнообразните телесни части сочеха, че атентаторите, мъж и жена, са били взривени. Останките им бяха разкъсани на толкова малки парченца, че щеше да е трудно да се каже колко изобщо са били нападателите, ако три крака с прилежащите им обувки не стояха прилежно изправени един до друг насред цялата каша. Джери предположи, че първите две обувки са 44-ти или 45-и номер, а третата (която беше с висок ток) – по-скоро 36-и. Освен ако атентаторът не е бил трикрак, двуполов и с ходила с различна големина, значи, до него бе имало жена. Графа и Графинята може би? Вероятно. Но каква беше причината да хвръкнат във въздуха? Възможно ли бе да са извадили късмет и в подземния свят да съществуваше разногласие относно съдбата на Убиеца Андерш? Двама от бандитите желаеха смъртта му, а сега от тях бяха останали само три крака, които никога вече нямаше да се запътят нанякъде, за разлика от Джери с ножа, който се разкара оттам, преди полицията да пристигне.