Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Пасторът започна да се чуди на кого да дари парите. Може би на някоя организация с нестопанска цел? Но после се сети за нещо, което бе дочул някъде.

– Всички тия приказки за дъждовните гори, за какво става дума? Да се спаси гора, звучи красиво, освен това горите са създадени от Бог. Но няма ли да е още по-добре да намерим някоя, където не вали така ужасно много?

Свещеничката вече не се изненадваше на нищо, което излизаше от устата на пастора, макар още да ѝ бе трудно да смели Boletus edulis – обикновената манатарка.

– Мислех си по-скоро да спасим още няколко болни или гладуващи деца – каза тя.

Убиеца Андерш не търсеше престиж. Дъждовни гори или гладуващи деца – за него беше все едно. Важно бе самото даване в името на Исус. Все пак си позволи да отбележи, че комбинацията от гладуващи деца в дъждовна гора звучеше особено специално. Но в Швеция май нямало такива?

Глава 52

Съкрушеният епитроп съвсем не беше съкрушен. Изчакваше благоприятен момент и междувременно сновеше из църквата и околностите, за да събере доказателства в подкрепа на тезата, че нещо – или всичко – в енорията не е както трябва.

Мина седмица, минаха три. Бьорие Екман бе видял с очите си приблизително колко хиляди имаше в оповръщаната кофа, така че трябваше просто да ги умножи по общия брой кофи, за да добие представа за каква сума ставаше въпрос.

До този момент мнимата свещеничка и онзи другият бяха прибрали около четири или пет милиона. Най-малко!

* * *

Последното дарение не отиде за някаква си гора, със или без дъжд. Вместо това на свещеничката ѝ хрумна идеята да посетят – заедно с представители на два вестника, една радиостанция и един телевизионен канал – детската болница „Астрид Линдгрен “, така че Убиеца Андерш изненадващо да поднесе раница с петстотин хиляди крони и надпис „Исус е жив“ на тежко болните деца, за да могат те също да останат живи възможно най-дълго.

Шефът на болницата – доктор по медицина и специалист по педиатрия – не присъства по време на случката, но в обръщението си към медиите скоро след това похвали Църквата на Андерш и нейния пастор за „огромната щедрост, която проявява към децата и техните родители, които преминават през възможно най-големите изпитания“.

За секунда убеждението на Бьорие Екман, че зад щедростта на пастора се крият само алчност и цинизъм, се разклати. Но секундата отмина и погледът му отново се избистри.

Или по-скоро у самия пастор може би нямаше нищо кой знае колко нередно (с изключение на това, че беше убиец и в умствено отношение оскъдно надарен). Тези, които дърпаха конците, бяха хората на заден план, тоест свещеничката и онзи с почти еднаквите име и фамилия.

Бьорие Екман седеше в едностайния си апартамент и си мислеше, че последният половин милион беше от голяма полза и за самия него. Преданият Божи служител имаше нужда от парична основа, на която да стъпи, за да може да върши работата си в съответствие с Неговата воля. Затова например през всички години епитропът бе събирал десятък от църковните дарения, без да смята за нужно да информира паството за това. Уговорката беше между него и Бог и не влизаше в работата на никого другиго.

Глава 53

Графинята беше свършила всичката предварителна работа, сега беше ред на Графа. Той се двоумеше как да постъпи. От една страна, трябваше да се въоръжи достатъчно добре, за да е подсигурен за всякакви възможни ситуации, от друга страна, не трябваше да е прекалено тежко натоварен, в случай че конкретната ситуация изискваше да офейка веднага след изпълнението на мисията.

Именно вторият развой обаче беше най-вероятният. Графинята каза, че последните пет седмици, през които бе наблюдавала мястото, всяка сряда двойната странична порта на църквата се беше отваряла точно в тринайсет часа. Наскоро охранителят, поставен пред портата, бил заменен от онзи, който иначе никога не се отделял на повече от половин метър от Убиеца Андерш; изглежда, охраната била с човек по-малко и за кратък период всяка седмица географското разстояние между Убиеца Андерш и бодигарда му се увеличавало.

Това едновременно опростяваше и усложняваше нещата.

През въпросния времеви прозорец Убиеца Андерш можеше да бъде видян от другата страна на портата заедно с Йохана Шеландер и Пер нещо си. Беше логично да се предположи, че така ще бъде и в деня на операция „Благодаря и сбогом“.

Тогава планът беше първо да свали Убиеца Андерш с обикновения куршум, след което да е готов с втория, в случай че бодигардът тръгне към него. Значи, първо цялостна обвивка, после частична, а не обратното.