Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Джери с ножа прецени бързо, че палячото до пастора е по-малка заплаха от тази, която чисто теоретично можеше да ги дебне отвън. Отиде да отвори и поглеждайки към Бьорие Екман, каза на рецепциониста и свещеничката:

– Дръжте под око размирника, аз ще се погрижа за доставката.

Все така старателният началник по сигурността първо провери шофьора, който си беше същият като предните седмици. След това прегледа стоката в камиона и накрая застана нащрек пред портата, с гръб към стената и оглеждайки се наляво и надясно. Свещеничката и рецепционистът трябваше да пренесат кутиите вино сами.

В горичката, на около сто и двайсет, сто и трийсет метра от църквата, Графа лежеше до своята графиня. С оптическия мерник и уменията, придобити с практика, щеше да е лесна работа първо да убие бодигарда на пастора, какъвто беше първоначалният план. Но предвид новите обстоятелства съществуваше риск Убиеца Андерш – към когото Графа имаше отлична видимост – да успее да се отмести преди втория изстрел и така да оцелее. Колкото и да му се искаше на Графа да очисти охранителя като бонус, в крайна сметка Убиеца Андерш беше основната мишена.

Затова се наложи и промяната в плана. Графа постави Джери с ножа под номер две в списъка и се съсредоточи право върху Жертвата. (Йохана Шеландер и Пер Янсон също бяха обречени, разбира се, но убийствата, които един граф може да извърши за единица време, си имаха лимит.)

Докато свещеничката и рецепционистът пренасяха кутии вино, а мъжът с убийствените намерения се прицелваше, между пастора и Бьорие Екман успя да се зароди диспут.

– Мамят те! Задържат всички пари за себе си! Не виждаш ли? Или си сляп?

Но Убиеца Андерш си спомняше съвсем скорошния фурор в детската болница.

– Мили ми, добър Бьорие – каза той. – Да не си гребал твърде дълго на слънце, или какво? Не знаеш ли, че църквата вече раздаде първия си половин милион, преди дори да сме успели да го съберем? Свещеничката допринесе с последните си лични средства, за да можем да направим първото си дарение в името на Исус още преди финансите ни реално да го позволяват.

Бьорие Екман не се отказваше, но свещеничката и рецепционистът не се намесиха. Засега Убиеца Андерш се справяше с разговора достатъчно добре.

– Как може хората да са толкова глупави?! – възкликна Бьорие Екман. – Не разбираш ли колко пари събираш от богомолците всяка събота?

Убиеца Андерш не реагира добре на това как хората можели да са толкова глупави. Отчасти защото не знаеше отговора, отчасти защото долови критика към своя собствен интелект. Затова сряза Бьорие Екман, казвайки:

– Гледай си гребането, аз ще си гледам събирането на пари за хората в нужда.

Бьорие Екман от своя страна също не реагира добре на изказването на Убиеца Андерш.

– Ако наистина си така ужасно наивен (епитропът не знаеше по-груби думи), тогава продължавай. А в останалото време можеш да подравняваш пътеката сам – каза той гневно. – Все пак съм предприел мерки. Ще кажа само едно: Содом и Гомор!

С тези думи Бьорие Екман тикна греблото в ръцете на своя пастор, усмихвайки се високомерно. В следващия миг обаче положението му се влоши.

Вовеки веков.

Графа се беше прицелил от горичката. Между него и целта му нямаше никакви пречки. Куршумът щеше да уцели проклетия Убиец Андерш точно под гърдите и да мине през тялото му.

– Ще се видим в ада – каза той и натисна спусъка.

Мощният гръм накара Джери с ножа да премине от режим „общо наблюдение“ в режим „критична ситуация“. Хвърли се на земята, изпълзя до двойната порта и я затвори, като самият той остана отвън (наистина не беше страхливец), защитен до неизвестна степен от камиона, паркиран отпред. Откъде беше дошъл изстрелът?

Охранителят реагира светкавично. Въпреки това Графа успя да види, че мисията е изпълнена, тъй като Убиеца Андерш залитна назад. Сега бодигардът му се намираше зад камиона и съответно извън зрителното поле на Графа. Това накара последния да каже на своята графиня, че най-добре би било да се махат. Един охранител повече или по-малко не беше от значение, стига да не представляваше заплаха, а това би станало само ако продължаваха да се скатават в храстите на хълма. За да накара охранителя да си остане там, където беше, вместо да се втурне в самоубийствена атака, Графа изстреля и куршума с частична обвивка, като се прицели в страничния прозорец на камиона. (шофьорът беше залегнал на пода до газта, спирачката и съединителя и се отърва невредим само за няколко педи.)