Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

На път към църквата Джери с ножа трябваше да повтори теорията още веднъж сам на себе си, за да се осмели да повярва, че в нея може да има нещо вярно. Наистина ли хората, които искаха да се отърват от хората, които искаха да се отърват от Убиеца Андерш, бяха взривили Графа и Графинята горе в горичката?

Секунда по-късно Джери си спомни, че експлозията се случи след изстрелите. Вторият куршум бе насочен към камиона. Ами първият? Вероятно към Убиеца Андерш.

Това означаваше всичко на всичко, че нивото на заплахата срещу пастора е спаднало чувствително.

Както и че той е мъртъв.

Няколко минути по-късно Джери с ножа установи, че обектът, когото не бе успял да защити, бе извадил по-голям късмет, отколкото изобщо беше възможно.

– Положението е следното – каза той на свещеничката, рецепциониста и убиеца с разкървавения нос. – На по-малко от сто и петдесет метра оттук тече разследване на местопрестъпление, в краката ни лежи труп, а полицаите ще почукат на вратата веднага щом съберат две и две.

– Четири – подсказа му Убиеца Андерш, който бе напъхал парче домакинска хартия в едната си ноздра.

Джери с ножа се зачуди дали епитропът би се побрал в единия куфар, но осъзна, че за целта тялото му ще трябва да се среже през средата, а в момента нямаха време за това. Пък и мисълта по никакъв начин не беше приятна.

Рецепционистът каза, че куршумът, изглежда, е останал вътре в мозъка на някогашния епитроп и че вероятно е заседнал някъде в близост до дъската, която хлопаше в главата му, където му беше и мястото.

Свещеничката се подразни, че покрай кончината си епитропът бе направил такава мацаница на пода. Но локвата кръв можеше да се почисти. Свещеничката се писа доброволец и предложи през това време Джери с ножа да хване трупа под ръка и да го натовари в камиона, след което да направи така, че тялото и превозното средство да изчезнат. Все пак със своя счупен страничен прозорец камионът имаше какво да каже на всеки полицейски служител, който се появеше да разпитва.

Така се разбраха. Така и стана. Джери с ножа седна зад волана, като преди това се наложи да убеди шофьора, който още лежеше на пода, да изпълзи един метър вдясно, за да може Джери да стига до педалите. След като зае новата си позиция, ужасеният шофьор намери изстреляния куршум, който беше последното доказателство, че по посока на църквата е имало стрелба.

Виното, гроздето, сиренето и бисквитите вече бяха разтоварени, така че отзад имаше предостатъчно място за един мъртъв епитроп. В интерес на истината, едно средно по големина паство би могло да му прави компания, ако се налагаше.

Първоначално за полицията не беше очевидно, че гранатата, избухнала в люляков храст и отнела два живота, има нещо общо с религиозната постройка от другата страна на магистралата. Минаха няколко часа, преди един комисар да направи потенциалната връзка с Църквата на Андерш, а очакваното полицейско посещение се случи чак на следващия ден.

Свещеничката посрещна полицаите и каза, че е прочела във вестника за ужасния инцидент, който явно се е случил само на един хвърлей разстояние, както и че вчера чули силен гръм, докато разтоварвали някои продукти, но малко след това зазвучали полицейски сирени и всичко се успокоило.

– Разбрахме, че органите на реда идват, за да се справят със случващото се. Наистина е чудесно, че реагирате толкова бързо. Може ли да ви почерпим малко кафе? Предполагам, че нямате време за една игра на микадо?

Горе-долу десет часа по-рано Джери с ножа хвърли един троен чувал с осемдесет килограма епитроп и петнайсет килограма камъни в Балтийско море. След това с помощта на четиресет литра бензин старателно подпали камиона, паркиран на един отдалечен черен път. За всеки случай мястото се намираше в лен Вестманланд, така че предполагаемият полицейски доклад да се окаже на различно бюро и в различно полицейско управление от това, в което щеше да се озове докладът за необяснимата експлозия в горичката северно от Стокхолм.

Глава 55

Бившият епитроп, който в момента лежеше на осемнайсет метра дълбочина в Балтийско море, щеше да напомни за себе си още веднъж няколко дни след смъртта си.

– Содом и Гомор – повтаряше си Бьорие Екман предния четвъртък, седнал в едностайния си апартамент, докато на печката къкреше овесена каша.

Епитропът отхапа от сухара с маргарин и реши какво да направи. Като за начало.

– Правилно ли разсъждавам, Господи? – попита Бьорие Екман и в отговор получи мълчание.