Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Още преди да се разсее димът, четиресет и шест души бяха задържани за пиянство или за съпротива срещу длъжностно лице, или и за двете. Двама бяха арестувани за нарушаване на обществения ред.

Освен това свещеничката Йохана Шеландер беше извикана на разпит по подозрение в... ами, не беше много ясно в какво.

Според глава трета, параграф осем от Закона за обществения ред отделните общини могат да издават допълнителни наредби към тези, които вече са в сила, с цел поддържането на въпросния обществен ред.

След изписаното в неделните вестници засегнатата община още на следващия ден взе решение за „забрана на употребата на алкохол в частното помещение за религиозни събрания, наречено „Църквата на Андерш“, ако целта на консумацията е различна от предвидената в дадените законови рамки“. Може да се каже, че беглата връзка между въпросната църква и предполагаемото убийство на двамата криминални елементи, които бяха пръснати на парченца няколко дни по-рано, също не затрудни решението на общината.

Глава 56

След бизнеса, основан върху малтретирането на – в най-добрия случай – не твърде невинни хора, свещеничката и рецепционистът се бяха насочили към нова дейност, състояща се в това да измъкват парите на хора, чиито сърца са пълни с вяра, надежда, любов и щедрост и чието кръвообращение е пълно с вино.

Ако не бяха един мъртъв граф и една мъртва графиня, както и последното деяние на един понастоящем също толкова мъртъв бивш и себичен епитроп, тази дейност можеше да продължава и до днес. Първо се оказа, че вестниците не са надеждни разпространители на безплатна реклама. Вместо това журналистите направиха неясна връзка между Църквата на Андерш и предполагаемото зверско убийство на две от централните фигури в подземния свят, случило се от другата страна на магистралата. Неколцина дори намекваха за възможността Убиеца Андерш да се е завърнал към старото си аз и именно той да стои зад цялата работа. Приемаше се за дадено, че така нареченият граф и неговата графиня са сред престъпниците, измамени от Убиеца Андерш преди няколко месеца.

– Шибани журналисти – обобщи рецепционистът новосъздалата се ситуация.

Свещеничката се съгласи. Всичко щеше да е много по-просто, ако проклетите медии се бяха въздържали от това да си свършат работата.

Сякаш писанията им не бяха достатъчни, ами и общината набързо забрани на Църквата на Андерш да гради дейността си върху виното като извор на всяко добро (за разлика от една мелница в северозападен Вермланд). Поради всичко това пред свещеничката и рецепциониста се простираше единствено нерадостното бъдеще.

Накратко казано, от осемстотин богомолци в църквата плюс двеста на паркинга бройката за няколко седмици спадна до седем.

Седем посетители.

Които дариха някакви си сто крони бруто.

Общо.

Стотачката трябваше да изхрани свещеничка, рецепционист, отряд охранители и група гимназисти. Дори Убиеца Андерш проумя, че финансите им не вървят. Но каза, че силата на религиозното му послание била непокътната и че свещеничката и рецепционистът трябвало да имат търпение.

– Знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда – каза Убиеца Андерш.

– К’во рече? – попита рецепционистът.

– Римляни 5 – отвърна свещеничката инстинктивно и в същото време изненадано.

Без да съзнава какво впечатление бе направил току-що, пастор Андерш разказа как първоначално си помислил, че било жалко, дето Бьорие Екман гушнал букета, но половин минута по-късно осъзнал, че алтернативата била самият той да получи дупка в корема и още една от другата страна. В светлината на това прозрение Убиеца Андерш се съгласи с рецепциониста, че кръвта от носа била нещо поносимо.

Между другото, въпросното кръвотечение беше спряло след някакви си петнайсет минути, а въпреки относителния неуспех, който претърпели последната събота, пасторът бил готов да продължи делото си в името на Исус. Според него не било проблем, че посетителите вече няма да получават алкохол, стига той самият да можел да продължи тайно да се сгрява с по една бутилка. Седмината богомолци скоро щели да станат четиринайсет. И преди свещеничката, пасторът и рецепционистът да се усетят, отново щели да бъдат хиляда и четиристотин.

– „Относителен неуспех“ е доста меко казано за случилото се след пристигането на полицията и кучетата – отбеляза рецепционистът.

– Добре, много сериозен неуспех тогава. Но вярата мести планини – каза Убиеца Андерш, позовавайки се на Левит.