Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Пасторът изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Излезе през двойната врата, предвидена за авариен изход. Не че някой го гонеше, просто искаше да се облекчи сред красивата природа, създадена от Бог.

Нито свещеничката, нито рецепционистът успяха да изкоментират появата и изчезването на убиеца, преди да чуят нов глас, този път откъм прага на сакристията.

– Добър ден – каза дребен костюмиран мъж. – Името ми е Улуф Клариндер. Аз съм от Данъчната агенция и бих искал да прегледам счетоводството ви, ако нямате нищо против.

На данъчен език това означаваше, че Улуф Клариндер възнамерява да прегледа счетоводството независимо дали потенциалните нарушители имат, или нямат нещо против.

Рецепционистът и свещеничката зяпнаха костюмирания мъж. Никой от тях не знаеше какво да отговори, но свещеничката както винаги съумя да импровизира.

– Сигурна съм, че не би имало проблеми – каза тя. – Но господин Клариндер пристига малко ненадейно. Пастор Андерш не е тук днес, а ние сме просто негови покорни служители. Възможно ли е да се върнете утре в десет? Ще предупредя пастора, че ще е добре да бъде тук по това време. Заедно с всичките си папки, разбира се. Така добре ли е?

Жената със свещеническата яка каза казаното с апломб и толкова невинен тон, че на Улуф Клариндер му мина през ума, че във въпросната енория може би въпреки всичко нямаше данъчни нередности. Анонимните сигнали имаха недостатъка, че твърде често се основаваха на злоба, а не на истина.

Това, че имало папки за разлистване, също беше добра новина. Нищо не удовлетворяваше Улуф Клариндер повече от разлистването на папка с документи.

– Всъщност идеята на този тип посещения е именно да са неочаквани – каза той. – Същевременно обаче целта на властите не е да бъдат строги отвъд всякакви граници. Десет нула нула утре сутринта е добре, стига тогава пасторът, отговарящ за финансите, да е тук заедно с... папките си ли казахте?

Държавният служител Клариндер си тръгна през едната врата секунди преди Убиеца Андерш да нахълта през другата, закопчавайки панталона си.

– Що са ви такива странни физиономиите? – попита той. – Случило ли се е нещо?

– Не – отвърна свещеничката рязко. – Нищо. Абсолютно нищо. Добре ли мина пикаенето?

* * *

Време беше за среща с единствения от охранителите, който още не беше освободен от длъжността си, или с други думи, Джери с ножа. Среща без пастора.

Джери с ножа бе човек, който само с няколко жалки дни предизвестие бе уредил седмична доставка на молдовско вино в кутия почти на безценица. Той имаше връзки, а на свещеничката ѝ хрумна внезапна идея.

Въпросната идея не беше по-морална от онези, които бе осъществила през последните години, а от определена гледна точка – и през целия си зрял живот. Но идеята си е идея.

– Рохипнол47 – каза тя на Джери с ножа. – Или нещо подобно. Колко време ще ти е нужно, за да го уредиш?

– Спешно ли е? – попита Джери с ножа.

– Да, може да се каже.

– За какво става дума? – попита рецепционистът, когото свещеничката не бе информирала надлежно в бързината.

– В Швеция вече не се продава рохипнол, затова се опасявам, че ще отнеме време.

– Колко? – попита свещеничката.

– За какво става дума? – повтори рецепционистът.

– Три часа – каза Джери с ножа. – Два и половина, ако имам късмет с движението по пътищата.

– За какво става дума?

47 Лекарство от групата на бензодиазепините. Предписва се на хора с тежко безсъние. – Б. пр.

Глава 58

Рецепционистът бързо бе запознат с плана и след известно колебание даде един вид благословията си.

И така: към четири и половина следобед, когато пастор Андерш беше в най-добро настроение, свещеничката и рецепционистът му съобщиха, че е време да поеме шефството на сериозно. Това означавало цялата формална собственост и отговорност да бъдат прехвърлени на негово име още сега, нямало смисъл да чакат. Също така пасторът щял да може да раздава бъдещите дарения на енорията по свое усмотрение. Свещеничката и рецепционистът щели да отстъпят крачка назад, но да продължат да му оказват морална подкрепа.

Пастор Андерш беше трогнат. Не само че свещеничката и рецепционистът му даваха по петстотин крони на седмица, които да харчи както си иска (с изключение на последните седмици, през които волните пожертвувания в най-добрия случай едва достигаха трицифрени суми), ами бяха готови да му преотстъпят и цялата слава.

– Много, много благодаря, мили приятели – каза Убиеца Андерш. – Признавам, че в началото се съмнявах във вас, но сега разбирам, че сте добри до дъното на душата си. Алилуя и осанна!