Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Освен това персоната с вратовръзката започна да задава провокативни въпроси за касов апарат, устройство за дистанционна връзка с Данъчната агенция, модел, сериен номер, счетоводство и разни други неща, които пасторът не разбра. А беше и грозен.

– Какво искаш, по дяволите? – попита Убиеца Андерш.

Започваше да му кипва.

– Какво искам? – повтори Улуф Клариндер малко притеснено. – Нищо особено, аз съм държавен служител, който се опитва да си върши работата. Развитият данъчен морал е един от стълбовете на демократичната нация. Пасторът не е ли съгласен?

Единственото, с което можел да се съгласи пасторът, който междувременно претърпяваше личностна промяна, било Данъчната агенция да вземе двайсет процента от общите приходи в размер на трийсет и две крони. Пасторът не можел да каже колко точно прави това, но едва ли ставало дума за повече от петдесетачка, нали?

Улуф Клариндер усети, че нещо не е както трябва, но все пак не можа да устои на изкушението да отвори първата и втората от трите папки с документи.

За щастие, той преживя побоя, нанесен му от пастора, чието преобразяване обратно в убиец завърши, след като служителят изказа мнението, че седемнайсет броя на „Фантома“ от 1979–1980 не можели по никакъв начин да заместят данните за дейността на енорията, които представителят на Данъчната агенция искал да види. Улуф Клариндер оцеля, но пострада сериозно, тъй като Убиеца Андерш опита с помощта на третата папка да му набие със сила желаната документация в главата.

Впоследствие самият пастор не си спомняше какво се е случило, но имаше опит в такива ситуации и се призна за виновен. Беше осъден на шестнайсет месеца затвор съгласно глава трета, параграф шестнайсет от Наказателния кодекс. В добавка към това получи и девет месеца съгласно параграф четири от Закона за данъчните престъпления. Общо двайсет и пет месеца. Най-леката му присъда до момента, отбеляза убиецът доволно. Нещата наистина се развиваха добре.

Веднага след процеса му бе разрешено да говори за кратко със свещеничката и рецепциониста. Помоли ги най-искрено за прошка. Не можел да разбере какво го бе прихванало. Свещеничката го прегърна продължително и му каза, че не трябва да се вини твърде много.

– Ще ти идваме на свиждане – каза тя и се усмихна.

– Ще го посещаваме ли наистина? – попита рецепционистът, след като оставиха бъдещия затворник зад гърба си.

– Не – отговори свещеничката.

* * *

След прощален благодарствен обяд с Джери с ножа на свещеничката и рецепциониста им останаха само апартаментът в „Хилтън“ и куфарът, пълен с едва седем милиона крони (включително парите, изтеглени от банковата сметка). Църквата и кемперът бяха регистрирани на името на Убиеца Андерш и набързо иззети от колегите на Улуф Клариндер от Агенцията за държавни вземания. Самият Клариндер лекуваше няколко фрактури в болница „Каролинска“. Там не му беше твърде скучно, защото бе взел със себе си двете папки от Църквата на Андерш. Оказа се, че Фантома винаги му е бил таен любимец.

Трета част. Трети различен бизнес

Глава 59

Завит с пухена завивка, рецепционистът лежеше до своята свещеничка и не можеше да заспи. Мислеше за живота им, както и за миналото си. Мислеше за проклетия си, шибан дядо, пропилял цялото богатство на семейството, с което косвено бе принудил внука си да стане аниматор в публичен дом.

А сега той и свещеничката имаха прилично количество крони в един жълт куфар. Бяха почти толкова богати, колкото някога е бил дядо му. Живееха в апартамент в луксозен хотел и редовно похапваха гъши дроб с шампанско. Донякъде защото беше вкусно, но най-вече защото Пер Першон настояваше всичко, което ядат и пият, да е скъпо.

Беше постигнал своето финансово отмъщение. То го остави със странно чувство на... нещо. Или може би липса на... нещо друго.

Ако щетите от провала на дядо му преди петдесет години най-накрая бяха поправени, защо удовлетворението му не беше пълно? Или поне достатъчно значително?

Да не би да изпитваше угризения на съвестта, задето със свещеничката се погрижиха Убиеца Андерш да се озове там, където му е мястото?

Не, откъде накъде?

Останалите замесени също бяха получили горе-долу това, което заслужаваха. С изключение може би на епитропа, който започна да проумява твърде много неща и впоследствие стана по-мъртъв, отколкото ситуацията реално изискваше. Злополучно обстоятелство, безспорно. Но като цяло това си оставаше периферна случка.