Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Не, по дяволите – каза свещеничката и се изправи още повече.

– Пак изруга.

– Ами не говори глупости, мамка му.

Накрая двамата се съгласиха, че известно време животът им бил песен, понеже давали с едната ръка, без да си личи, че вземат многократно повече с другата. По-блажено било да се взема, отколкото да се дава, но и даването си имало предимства.

Рецепционистът се опита да обобщи и да погледне към бъдещето.

– Може би смисълът на живота ни е да радваме другите, стига да имаме финансовата възможност да радваме самите себе си малко повече. Като църковния проект, само че без Бог, Исус и снайперисти в камбанарията.

– И Ной – каза свещеничката.

– А?

– Без Бог, Исус, снайперисти и Ной. Не мога да го понасям.

Рецепционистът обеща да измисли ново уравнение по въпроса с проявяването на доброта към нуждаещите се, без да е нужно някой друг да знае, че те двамата считат себе си за най-нуждаещите се от всички. И уравнението – каквото и да било – щяло със сигурност да изключва Ной и ковчега му.

– Може ли да поспя, докато ти изглаждаш детайлите? – попита свещеничката и се подготви за отговор „да“, какъвто смяташе, че може да очаква.

Рецепционистът си помисли, че свещеничката е достоен събеседник дори когато е сънена. Така че можеха да пообщуват още малко. Беше му хрумнала една микроидея по темата за смисъла на живота. Затова каза, че свещеничката можела спокойно да заспива, в случай че нямала отношение към факта, че рецепционистът някак внезапно бил пожелал ближния си.

И Пер Першон се приближи до нея в леглото.

– Минава един и половина – каза Йохана Шеландер.

След което на свой ред се приближи до него.

50 Шведският крал Густав III (1746–1792) завзема властта от правителството чрез държавен преврат и възстановява самодържавието в страната. Двайсет години по-късно става жертва на заговор, организиран от политическите му противници. Кралят е прострелян по време на маскен бал, но умира чак след 13 дни, през които успява да потуши метежа. – Б. пр.

51 Думата „калабалък“ навлиза в шведския още през XVIII в. След сражението при Полтава крал Карл XII намира убежище в Османската империя, където остава четири години. Накрая обаче турците нападат лагера на шведите, за да ги принудят да си тръгнат. Въпросното сражение става известно като „Калабалъкът в Бендер“. – Б. пр.

Глава 61

Третото – както хронологически, така и по големина – общо криминално събрание в Швеция се проведе в същото мазе като предните две. Присъстваха петнайсет мъже, тъй като двама бяха заловени от представители на закона, след като в твърде дрогирано състояние бяха ограбили инкасо автомобил, който всъщност се беше оказал хлебарски бус.

Макар да плячкосаха само пакет минисандвичи на пекарна „Ескелундс Хембагери“ (единият от разбойниците беше гладен), двамата носеха оръжия, заредени с бойни патрони, и получиха съответната присъда. Името „Ескелундс Хембагери“ беше споменато във всички възможни вестници, което подтикна шефа на пекарната да прати две красиви мушката в ареста, където двамата крадци бяха затворени в очакване на съдебния процес. Служителите заподозряха опит за тайно внасяне на наркотици, защото никога преди не се беше случвало арестантите да получават (нито пък да искат) цветя в знак на благодарност за зле извършено престъпление. Затова мушкатата бяха раздробени на парченца, преди да могат да бъдат дадени на получателите, което така и не се случи, защото вече нямаше смисъл да се случи.

За присъстващите на събранието новото беше, че Графа и Графинята бяха предали богу дух след интензивна борба с храбрите братя Улуфсон, които предпочетоха да не разказват подробностите около случилото се.

– Професионална тайна – каза Улуфсон, а брат му кимна, за да потвърди.

Освен това Убиеца Андерш се бе оказал зад решетките, а необичайният му религиозен проект беше прекратен.

Пред петнайсетимата оставаше въпросът какво да правят с двете дружки на убиеца. Логиката подсказваше, че те са прибрали купища пари. Тъй като Убиеца Андерш от своя страна беше прибран на сигурно място, би следвало да е безопасно да проведат един не особено приятелски разговор с приятелите му и да обсъдят придобиването на милионите. Относно по-нататъшното разпределяне на парите имаше петнайсет неизказани мнения, всичките различни.

Според онзи, на когото викаха Вола, дружките на убиеца трябваше да бъдат сполетени от същата съдба като благородническата двойка, например поглъщайки по една ръчна граната. Братята Улуфсон можели да се погрижат за това, след като така и така били набрали скорост.