Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

След това той подписа всички необходими документи, без дори да се запита какво пише в тях.

Щом приключиха с административната работа, свещеничката предложи пасторът сам да проведе срещата с юридическия представител на властите, който се очаквало да мине утре сутринта за рутинна проверка. Предполагала, че трябва просто да му се каже всичко както си е и нямало да има проблеми.

– Колко общо са даренията в касата? – поинтересува се Убиеца Андерш.

– Трийсет и две крони – каза рецепционистът.

* * *

Следващата сутрин в девет щяха да имат ново съвещание в сакристията. Свещеничката и рецепционистът предложиха на Убиеца Андерш да закусват заедно и не, в съдържанието на закуската нямало да има големи изменения. Сутрешната бутилка вино си била все същото тайнство; не можело да бъде заменена с кафе само защото очаквали официално посещение. Сандвичите обаче щели да бъдат от прясно изпечен хляб, обеща свещеничката.

Убиеца Андерш разбра. Или по-точно не разбра думата тайнство, но разбра, че традициите на причастието не бяха под заплаха.

– Ще се видим утре – каза той. – Може ли да взема една кутия от молдовското? Старая се парите да ми стигат за собствените нужди, но с един-двама приятели мислим тази вече да се сберем в кемпера, за да изучаваме Библията. Предполагам, че вие още живеете в мазето на леля ти? – каза убиецът и погледна към рецепциониста, който като редовен клиент беше договорил отстъпка за апартамента в „Хилтън“.

– Да, напълно безплатно, Бог да я благослови – отговори той, макар че никога не бе имал леля. – Вземи една кутия за приятелите си. Или две. Но утре в девет нула нула те искаме тук, свеж и трезвен. Поне относително.

Щом каза това, рецепционистът се усмихна, както беше по план, и получи непланирана усмивка в отговор.

* * *

На следващия ден Убиеца Андерш не се появи в девет часа. Нито в девет и петнайсет. Но малко преди девет и половина все пак се изтърси в сакристията.

– Извинете, че закъснях – каза той. – Сутрешният тоалет ми отне повече време от предвиденото.

– Сутрешният тоалет? – попита свещеничката. – Кемперът е паркиран на седемдесет метра оттук и тоалетната му не работи поне от седмица.

– Знам – каза Убиеца Андерш. – Не е ли ужасно?

Е, нямаха време за губене. На убиеца бе сервирана чаша за безалкохолно, пълна с вино, което тайно бе подсилено с умерено количество водка. Последва я нова чаша. Към нея му поднесоха и три сандвича със сирене и внимателно стрит рохипнол в маргарина. По милиграм на сандвич трябваше да свърши работа. Нямаше проблем и да дойде малко в повече.

Убиецът, който от няколко години си повтаряше никога вече твърд алкохол и хапчета , каза, че днес виното му се струвало особено вкусно. Може би Бог искал да го подготви по най-добрия начин за срещата с представителя на властите.

– Но най-лошото, което може да се случи, е да ни поиска двайсет процента данък върху онези трийсет и две крони, как мислите?

Пасторът не спомена нищо за вкуса на сандвичите, само помоли за още един. Свещеничката за всеки случай подправи и него с около милиграм от съставката с химична формула C16H12FN3O3.

В десет без пет свещеничката и рецепционистът казаха на Убиеца Андерш, че имат работа някъде другаде, и му подадоха три папки, които бяха напълнили със стари комикси, за да придобият малко тежест (човек ползва каквото има; в конкретния случай двамата имаха купчина комикси, които по някаква непонятна причина бяха стояли в един гардероб в сакристията; това, което нямаха, беше каквато и да е друга документация освен тази за скорошната промяна на собствеността). Казаха му също да им се обади, ако има нужда от помощ. После си тръгнаха и изключиха мобилните си телефони.

– Доколкото разбрах, такова количество алкохол и таблетки би трябвало да може да повали цял кон – каза рецепционистът на свещеничката си, след като се отдалечиха на безопасно разстояние от арената на предстоящите събития.

– Да, но ние си имаме работа по-скоро с магаре. И то такова, което вече е свикнало с тази комбинация от субстанции. Според мен можем да разчитаме, че срещата между магаре и данъчен ще се окаже умерено трагична.

Служителят от Данъчната агенция се представи на пастор Андерш, който се здрависа с него и приблизително в същия момент започна да изпитва странно чувство. В ръкостискането на този човек имаше нещо надменно. А и беше казал „Приятно ми е!“.

Какво пък му беше приятно? И тази вратовръзка! Да не се мислеше за по-добър от останалите?