Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Тогава смени тактиката.

– Ако не съм прав, Господи, кажи ми! Знаеш, че няма да прекрача Твоята воля.

Бог отново не продума.

– Благодаря ти, Боже – каза Бьорие Екман, получил потвърждението, което искаше.

И така, в четвъртък сутринта самозваният епитроп на Църквата на Андерш се качи на колелото си и започна да обикаля от „Сюстембулагет“ на „Сюстембулагет“, разговаряйки с мъжете и жените, насядали по пейките отпред. Някои от тях вече подозираха, че служителите в държавната верига магазини няма да ги пуснат вътре, но въпреки това продължаваха да се навъртат наоколо. Други все още бяха достатъчно трезви, за да могат да се надяват, че ще бъдат допуснати, когато вратите се отвореха в девет нула нула. „Сюстембулагет“ имаше сложната задача, от една страна, да продава възможно най-големи количества алкохол на шведския народ, така че държавата да прибере максимално количество акцизи, а от друга страна, да проповядва на същия народ, че в името на трезвеността не бива да пие алкохола, за който току-що е платил солена цена.

В амбицията си да проявят отговорност служителите всеки ден намираха причина да откажат на десет, понякога двайсет потенциални клиенти, като избираха измежду хората, които най-много се нуждаеха от алкохол.

Бьорие Екман обикаляше с колелото и носеше радост именно на тази клиентела, като подшушваше на всички, че идната събота в Църквата на Андерш щели да раздават вино. Щедростта на Всемогъщия не знаела граници; всичко щяло да бъде безплатно, човек трябвало просто да се разходи на север от града и да бъде там навреме. Щяло да има даже и хапване. Не, яденето било по желание, не задължително. Не, на никого нямало да бъде отказан достъп, там решавал Бог, не „Сюстембулагет“.

Бьорие Екман знаеше, че учениците от гимназия „Меларен“ започват работа в тринайсет часа. Половин час по-късно кутиите вино трябваше да са по местата си.

– Ако пристигнете преди два часа, няма да закъснеете – казваше Бьорие Екман и продължаваше нататък.

Усмихваше се, докато въртеше педалите, и въпреки хладния насрещен вятър напредваше към следващия магазин за алкохол. И следващия. И следващия. Часове преди смъртта си.

* * *

Когато съботата дойде, Бьорие Екман лежеше неподвижно на дъното на Балтийско море, а най-жалките човешки екземпляри, които епитропът предварително бе подучил, насядаха по църковните пейки още в единайсет часа.

Три часа по-късно църквата беше пълна с хора. Още двайсет минути по-късно всички в църквата бяха пълни с вино. За разлика от кутиите с молдовско.

Гимназистите имаха ясни инструкции. Празните кутии веднага трябваше да се заменят с пълни. Това нареждане се основаваше на предположението, че виното в някоя и друга кутия може да привърши към края на проповедта, но не предполагаше всички кутии да бъдат заменени още преди Убиеца Андерш да се е качил на амвона.

Към четири и половина се разрази първото сбиване. Започна с караница относно правото на собственост върху най-близката кутия вино и завърши с това, че никой от участниците не си спомняше за какво са се сбили. По същото време започнаха да пристигат обичайните посетители с джобове, пълни с пари. Щом влезеха през вратата обаче, те се обръщаха кръгом и си тръгваха.

В пет без двайсет свещеничката усети какво се случва. Гимназистите бяха направили първата си обиколка с кофите, събирайки двайсет и две шведски крони и една западногерманска марка от 1982 година. Това правеше малко над 2,7 йоре на посетител. Немската марка сигурно също струваше толкова, но в разтопено състояние.

В пет без десет говорителят на гимназистите съобщи, че седмичната дажба вино е свършила. Означавало ли това, че трябва да вземат от запасите за следващата седмица, или пък да поднесат яденето?

Нито едното, нито другото. Означавало, че днешната проповед се отменя и Джери с ножа и отряда му трябва да опразнят църквата, преди да е станало някое пиянско сбиване.

– Малко е късно за това – каза Джери с ножа, поглеждайки към паството иззад пердето.

По пейките имаше изправени хора, някои пък бяха легнали да спят, поне четири отделни групички се караха помежду си, а около тях избухваха нови спречквания с бутане, оплюване и подигравки. Мърлява жена и още по-мърляв мъж бяха легнали под една фреска, изобразяваща Младенеца в яслата, и като че ли искаха да демонстрират какво не бе станало според Библията, когато Дева Мария заченала.

Някой очевидно се беше обадил в полицията (в това отношение Бьорие Екман не беше заподозрян), защото отвън се чуха сирени. Детекторът за метал пищеше след всеки полицай, който минаваше през него, което от своя страна раздразни двете полицейски кучета. А куче, лаещо в църква, звучи като цял кучкарник. Две кучета в църква създават пълен хаос.