Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Ха, хвана се на въдицата.

Епитропът имаше нужда да си събере мислите и се отправи с колелото към едностайния си апартамент с кухненски бокс.

– Содом и Гомор – промърмори той сам на себе си.

Библейски градове, където греховността се разраснала отвъд всякакви граници, докато Бог не сложил край.

– Содом, Гомор и Църквата на Андерш – обяви Бьорие Екман.

Може би, преди да се подобрят, нещата първо трябваше да се влошат?

Така разсъждаваше и президентът Никсън относно ситуацията във Виетнам. В крайна сметка нещата там се влошиха, преди да се влошат още повече. Накрая се наложи Никсън да си подаде оставката (макар и причината да не беше Виетнам).

Историята имаше неприятния навик да се повтаря. В главата на епитропа започна да се оформя план. Имаше я и идеята с данъчните, тя също се броеше за план. Първо влошаване, после подобряване (такъв беше замисълът).

Крайният резултат? Първо влошаване, после още по-голямо влошаване. След което Бьорие Екман също си подаде оставката.

* * *

Щателното разузнаване на Графинята я бе отвело до една горичка, където тя клечеше и наблюдаваше новопостроената двойна врата, която от време на време се отваряше и затваряше. Намираше се на не повече от сто и двайсет метра, но все пак от другата страна на магистралата. Беше сряда и в момента имаше доставка на вино. Един камион беше паркирал на заден ход до вратата, която зееше широко отворена, а в църквата се внасяха кашон след кашон. Между вратата и камиона имаше охранител, застанал нащрек със зле прикрит автомат под дрехите.

Вътре в помещението се мяркаха няколко души. Първите двама трябваше да са Йохана Шеландер и Пер... как беше... Янсон? А до тях Убиеца Андерш и проклетият му бодигард.

Графинята имаше бинокъл и с негова помощ установи, че не знае кой е охранителят. Явно беше някой извън нейния кръг от познати. Но името му не беше от значение. Ако в бъдеще на нея и Графа им станеше любопитно, винаги можеха да потърсят гроба му и да видят какво пише на плочата.

По-важното беше, че ако имаха готовност, биха могли да убият Убиеца Андерш и бодигарда му още тук и сега. Проблемът беше мъжът с автомата, който стоеше пред вратата. В най-лошия случай той щеше да тръгне към тях, а в такъв случай въпросът беше да успеят да презаредят навреме. Щяха – все пак бяха от добрата страна: между църквата и горичката имаше магистрала.

Тази положителна мисъл сложи край на днешната разузнавателна мисия. Не бързаха за никъде, важното беше да изпипат всичко.

Графинята се върна в бялото си ауди и потегли.

– Остави я – каза Улуфсон. – Прибира се вкъщи при проклетия си граф, за да докладва.

– Ъхъ – отвърна Улуфсон. – По-добре да отидем в горичката, за да видим какво толкова гледаше.

* * *

В ръководството на Църквата на Андерш настроението отново беше добро. Поръчаното вино бе пристигнало заедно с бисквитите, гроздето и свещеническото сирене.

– Ще пробваме със същите неща за хапване, все пак последния път се получи добре. Но следващата седмица мисля да разнообразим малко. Не бива да буксуваме на едно място.

– Хамбургери и пържени картофки? – предложи Убиеца Андерш.

– Или нещо друго – каза свещеничката и добави, че имат да изготвят проповед.

Само че убиецът разполагаше с още идеи. За някои хора виното можело да е остро на вкус. Той си спомнял тийнейджърските години, когато с най-добрия си приятел (който после умрял от свръхдоза, глупава история) смесвали червено вино с кока-кола, за да се получи по-пивка отвара. После се научили да добавят и таблетка магнецил45, което направило ефекта от сместа още по-забавен.

– Звучи добре – каза свещеничката. – Както казах, ще обсъдим менюто по-нататък и обещавам да вземем предложенията ти под внимание. Сега може ли да се съсредоточим върху проповедта?

Библията беше като рог на изобилието, що се отнасяше до възхваляване на виното като дар от Бога. Свещеничката записа един цитат по спомен. В него се казваше, че виното весели сърцето на човека, дървеното масло кара лицето му да лъщи, а хлябът му дава сила (това беше от Псалми). Добави и един не толкова точен цитат от Еклесиаста, според който живот без стабилно напиване от време на време бил суета на суетите.

– Наистина ли пише „напиване“? – попита Убиеца Андерш.

– Не, но нека не се хващаме за думата – каза свещеничката, докато си записваше предсказанието на Исая, че в Последния ден ще има угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина.