Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Ако някой иска автомат за дъвки, само да каже.

Нямаше желаещи. Тогава деветката се върна на джипиес оборудването, което бе пристигнало с автоматите за дъвки и всичко останало.

– Ако съм разбрал правилно, можем да монтираме едно от тези в автомобила на Графа и Графинята например. После ще можем да следим къде отива колата по мобилните си телефони. Мисля, че не е лоша идея да знаем кога къде се намират хората, които искаме да убием.

– И според теб кой ще се промъкне, за да монтира въпросното „нещо“ в колата им? – поинтересува се Улуфсон, но веднага съжали, че е попитал.

– Какво ще кажеш за себе си или за брат ти? – предложи главният бандит. – Не забравяй уговорката ни и парите, които засега можете само да гледате.

– Дори не знаем с какъв автомобил се придвижват – пробва другият брат Улуфсон.

– Бяло ауди Q7 – каза информираният мошеник номер девет. – Нощем стои паркирано пред къщата им. До още едно ауди Q7. Всеки си има свое. Ще има работа и за двама ви, така е най-справедливо, не мислите ли? Искате ли да ви дам адреса? И един допълнителен джипиес, за да ви покаже пътя?

Деветката беше умникът на класа, не отстъпваше на главния бандит. Улуфсон и Улуфсон нямаха повече възражения. И това ги плашеше. Да се срещнат с Графа и Графинята по начина, който им бе възложен, можеше да се окаже същото, като да се срещнат със създателя си. Или неговата противоположност.

Само че един милион крони си бяха един милион крони.

43 Верига шведски магазини за техника. – Б. пр.

44 Община в лен Стокхолм. – Б. пр.

Глава 47

Графа разполагаше с впечатляващ арсенал. Той самият не се занимаваше с въоръжени грабежи, но през годините беше накупил това-онова. Освен това се упражняваше, когато ходеше на вилата, която Графинята си бе изврънкала преди десетина години. Пробната стрелба беше както забавна, така и полезна. Човек никога не знаеше кога може да избухне истинска война между търговците на автомобили.

По ирония на съдбата най-необичайното попълнение идваше от колекцията на един истински граф, който живееше на север от столицата. Оръжието беше двуцевна ловна пушка, калибър 9.3x62. Имаше си даже и оптически мерник. Пушката би била най-полезна, ако насреща ти се изпречи слон, което не беше особено вероятно в района на Стокхолм. Но ако все пак се случеше, оптическият мерник нямаше да ти свърши кой знае каква работа. Освен ако ограбеният граф не е бил кажи-речи сляп, помисли си мнимият граф.

Е, сега оръжието щеше да влезе в употреба. Графа първо смяташе само да се отбие набързо до вилата и да постреля с пушката, за да ѝ свикне. После планът беше в едната цев да зареди куршум с частична обвивка, а в другата – с цялостна. Това означаваше два възможни изстрела в рамките на една секунда. Първият щеше да бъде насочен между очите на охранителя на Убиеца Андерш. Куршумът с частична обвивка и мек връх щеше да отнесе главата му.

След това Графа щеше да се прицели малко встрани и да запрати втория куршум някъде около пъпа на Убиеца Андерш. Куршум с цялостна обвивка щеше да мине право през тялото му и да излезе от другата страна, нанасяйки междувременно непоправими щети. Убиецът обаче нямаше да си отиде веднага. Първо щеше да изпита адски болки, в комбинация с умерено количество агония. Накрая щеше бавно да изгуби съзнание и да умре от кръвозагуба. Малко преждевременно, но все пак това бе най-доброто, което позволяваха обстоятелствата.

– Само да намерим перфектното място за стрелба. Така ще мога да презаредя на спокойствие и да го боцна още веднъж, ако продължи да се гърчи твърде дълго.

По-рано Графа, в цялото си мъжество, беше споменал разстояние от сто и петдесет метра, но сега призна, че нямало проблем мястото за произвеждане на изстрела да е малко по-близо до обекта.

От мощно оръжие като това можеше да се очакват два изстрела за една секунда от две различни цеви и с две различни цели. Имаше си и оптически мерник, и всичко. Графа благодари на своя колега граф – предполагаемо полуслепия ловец на слонове, – че не бе проявил благоразумието да заключи шкафа си за оръжия.

Глава 48

Един милион сто двайсет и четири хиляди и триста крони. Плюс съдържанието на оповръщаната кофа, което свещеничката и рецепционистът така и не преброиха точно. След като провери на око, клекнал пред кофата и стиснал нос, един от представителите на гимназия „Меларен“ прецени, че вътре в нея има повече пари, отколкото той и съучениците му биха получили иначе, затова избра нейното съдържание пред уговорената стотачка на човек.