Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Или поне не и преди Графа и Графинята да са го изпреварили. Първото, с което се сблъскаха Улуфсон и Улуфсон, беше детектор за метал на входа, което ги принуди да обиколят района още веднъж, за да скрият два револвера в един храст, който впоследствие не можаха да открият, понеже бяха твърде пияни.

Докато погледите им все още бяха достатъчно бистри, те успяха да отбележат значителния брой охранители. Улуфсон пръв мерна снайперистите в камбанарията. Той помоли брат си дискретно да потвърди дали вижда същото и Улуфсон го направи.

По-късно вечерта братята докладваха за видяното на останалите петнайсетима от групата, която единодушно бе решила, че Графа и Графинята трябва да бъдат отстранени. Нетрезвото състояние на докладчиците предизвика известен смут по време на срещата, но Улуфсон и Улуфсон все пак успяха да обяснят, че за момента Убиеца Андерш изглежда достатъчно защитен. Щяха да са нужни доста мисловни усилия и експедитивност, за да се добере някой до него.

За жалост, мисловните усилия и експедитивността бяха основната характеристика на Графа и Графинята. Последната съобщи на своя граф, че за щастие, нямало да могат просто да влязат в църквата и да пръснат андершовия мозък на парченца, тъй като охраната била твърде добра. Като каза „за щастие“, тя имаше предвид, че убиецът не заслужавал толкова бърз край и трябвало да страда повече.

Следователно съботите не бяха най-доброто време за удар. Но Убиеца Андерш съществувал и през останалите шест дни от седмицата, а тогава се придвижвал с един бодигард до себе си.

– Един бодигард? – повтори Графа и се усмихна. – Искаш да кажеш, че е нужен само един добре насочен изстрел от разстояние и Убиеца Андерш ще остане сам, с изключение на безглавия охранител, проснат в краката му?

– Горе-долу – отговори Графинята. – Видях поне един снайперист в камбанарията, но той едва ли стои там и през седмицата.

– Нещо друго?

– Можем спокойно да предположим, че охранителите са повече и са разпръснати из църквата. Тя има поне четири входа, като един от тях е построен наскоро. Предполагам, че и четирите са под наблюдение.

– Значи, петима или шестима охранители, един от който никога не се отделя от Убиеца Андерш?

– Да. Не смея да правя по-конкретни предположения. Поне не още.

– Тогава предлагам засега да не сваляш перуката и да продължиш да се въртиш около църквата, за да видим дали убиецът, който в скоро време ще бъде убит, изобщо смее да си подаде носа навън. Веднага щом узнаем малко повече за навиците му, ще сваля личния му телохранител с изстрел от сто и петдесет метра, ако се налага. Следващия куршум ще пратя право в корема на Убиеца Андерш. Не трябва да сме твърде придирчиви по отношение на мъчителната смърт. Да умреш от кръвозагуба, с раздробени на кайма вътрешности, не е толкова гадно, колкото заслужава той, но все пак достатъчно гадно предвид обстоятелствата.

Графинята кимна разочаровано. Трябваше да се задоволи с това. А и „раздробени на кайма вътрешности“ звучеше красиво. Графа все пак си е Графа, помисли си тя, сгряна от вътрешна топлина, каквато рядко изпитваше.

Глава 46

Улуфсон и Улуфсон се нагърбиха недоброволно със задачата да очистят Графа и Графинята. Останалите петнайсетима с общи усилия бяха събрали обещаната сума за набелязаните извършители. Но докато не постигнеха резултати, братята можеха само да гледат парите, без да ги докосват.

Средствата не бяха проблем за нечестивия седемнайсетчленен алианс. Не толкова добре стояха нещата с идеите. Главният бандит и братята Улуфсон бяха в задънена улица. Но внезапно крадец номер девет от групата се сети, че само няколко нощи по-рано бе опразнил централния склад на „Текникмагасинет“43 в Йерфела44, при това за втори път. Там имаше всякакво възможно електронно оборудване, а в същото време бе достатъчно да клъцнеш един жълт и един зелен кабел в електрическото табло, за да видиш сметката на алармената система. В помещението имаше над петстотин охранителни камери, всички до една прилежно опаковани и наредени върху палети, сякаш само чакаха да се озоват в просторния микробус на крадците, без да заснемат никого от тях.

Освен камерите, номер девет се беше сдобил с над двеста кантара за баня (малка грешка), с голямо количество мобилни телефони (право в десетката!), разнообразно джипиес оборудване, четиресет бинокъла и горе-долу два пъти повече автомати за дъвки, които в тъмното приличаха на аудиоусилватели.