Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Постоянният спътник на убиеца, Джери с ножа, прояви съобразителност и разказа на свещеничката и рецепциониста за зараждащата се фамилиарност между проповедник и самозван епитроп.

– Проблеми, проблеми, проблеми, проблеми, проблеми – каза свещеничката.

Рецепционистът кимна. Това, че Бьорие Екман се наричаше епитроп, без да бъде назначен за такъв, само по себе си беше малък проблем. Но той изглеждаше обвързан със самата църква и района около нея и щеше да се върне, независимо колко далеч го прогонеха Джери с ножа и подчинените му. Щеше да се върне и да открие това, което пропусна първия път, а именно размера на даренията. Освен това съществуваше опасност да размъти вече и без това размътената глава на пастора и да обърка плановете им.

– Следващия път, когато с Убиеца Андерш видите Бьорие Екман, опитай да отведеш гламавия в другата посока – каза рецепционистът.

– Кой от двамата? Убиеца или онзи с греблото? – попита Джери с ножа.

Глава 44

Откриването мина по-добре, отколкото можеха да очакват предвид обстоятелствата. Пресата също присъстваше и им осигури нова безплатна реклама под формата на новини за успеха на пастор Андерш и предположения по въпроса кой ще бъде следващият, който ще получи почти половин милион крони от новопокръстения безкористен бивш убиец. Никой журналист не бе останал особено впечатлен от самата проповед, но отдадеността на пастора и на паството беше безспорна.

Няколко дни по-късно темата отново беше зачекната във вестниците. Според анонимен сигнал по телефона идната събота безплатното кафе щяло да бъде заменено от не по-малко безплатно вино. Причастието се считало за важна част от андершовата литургия. Според информацията, получена от вестниците, служба щяло да има целогодишно, всяка събота от седемнайсет нула нула. Ако се случело Бъдни вечер да се пада в събота, виното щяло да бъде заменено от гльог40, иначе всичко си оставало същото.

– Слава на Бога за телефоните за сигнали на граждани – каза рецепционистът, когато прочете безплатните реклами в националните таблоиди.

– Къде в Библията пише, че Бог е създал телефоните за сигнали на граждани? – попита свещеничката.

40 Скандинавски вариант на греяното вино. – Б. пр.

* * *

Отново беше събота и хората се стичаха на тълпи, но този път не бе чак толкова пренаселено. Свещеничката и рецепционистът предполагаха, че ще стане така – мнозина вече бяха получили автограф или снимка и не изпитваха нужда да плащат още веднъж за същото нещо. Въпреки това за около двеста от посетителите не остана място в самата църква.

Предния уикенд бяха оставили термоси с кафе на всяка двайсета седалка. Този път до всяко място имаше чаша, а кутиите с молдовско вино бяха подредени на пода през пет метра. Никой не посмя да докосне виното, преди пасторът да се е появил, което се случи точно в седемнайсет нула нула.

Бьорие Екман бе застанал в същото отдалечено ъгълче като миналата седмица, дълбоко объркан още отначало.

– Алилуя и осанна – започна пастор Андерш, след което поради чисто лични съображения мина право на въпроса: – Исус, приятели мои, е поел цялото човешко страдание. Да вдигнем наздравица за това!

Убиеца Андерш напълни чашата си от потира, а в църквата настана лека суматоха. Малко неща са по-неловки от това да отговориш на наздравица с празна чаша.

Колкото и да му се искаше да изгълта виното, пасторът изчака, докато достатъчно хора успеят да си налеят.

– Наздраве за Исус! – каза той накрая и изпразни съдържанието на чашата си от раз.

Над седемстотин от осемстотинте души в помещението последваха примера на пастора. Дори само това се оказа повече, отколкото петдесетина от тях можеха да понесат.

След неуместното „така пӝ бива“, пастор Андерш започна проповедта си, като обясни, че бил обикновен Божи служител, който по-рано не разбирал, че пътят към Небесното царство минава през кръвта и тялото Христови. Но сега бил прозрял истината. Преди всичко искал да разкрие пред паството си откъде е дошла цялата идея с причастието. Най-добре било да не задълбават в подробности, но накратко казано, Исус огладнял малко преди да бъде разпнат и поканил приятелите си на едно последно джамборе. Присъствали само той и апостолите, но според последните проучвания, проведени от самия пастор Андерш, било изпито много повече вино, отколкото се предполагало по-рано. После минало известно време до самото разпъване на кръста, така че съществувала вероятност Исус отгоре на всичко да е имал махмурлук, докато вървял към Голгота и впоследствие увиснал на кръста. Това би обяснило измъченото му възклицание: Боже Мой, Боже Мой, защо ми го причиняваш?