Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

* * *

Веднага след първата наздравица с южноафриканско вино „Анвилка“ от 2005 година свещеничката представи новата си идея.

– Причастие – каза тя.

– Уф – каза рецепционистът.

– Не, напротив!

Под „причастие“ тя нямала предвид това, което крепяло Убиеца Андерш, нито причастие в истинския смисъл на думата, а вариант, променен в духа на Църквата на Андерш.

– Би ли обяснила по-подробно? – каза рецепционистът и отпи нова сладка глътка от южноафриканското вино, за което щяха да платят над две хиляди крони, в случай че не поръчат още една бутилка.

Значи, нали били открили връзка между веселото настроение на посетителите и степента на тяхната щедрост. Убиеца Андерш развеселявал хората (или поне всички освен тях двамата и може би презрения епитроп), от което те ставали щедри. Виното пък развеселявало хората още повече – следователно щяло да ги направи още по-щедри! Проста математика.

Заключението на свещеничката бе, че ако успеели да напълнят стомасите на посетителите с по една чаша или една малка бутилка вино, в зависимост от това колко голям стомах и глътка имал всеки отделен човек, приходите от тази събота като нищо можели да се удвоят. Не от пет хиляди на десет, както предположи старчето с греблото, а от половин милион на един.

– Неограничени количества причастие за всички? – каза рецепционистът.

– Мисля да спрем да го наричаме причастие, поне помежду си. Финансов стимул звучи по-добре.

– А какво ще правим с разрешителното за сервиране на алкохол?

– Не мисля, че ни е необходимо. В тази прекрасна страна, пълна със забрани и регулации, човек може спокойно да отвори няколко бутилки вино, стига да не излиза извън границите на църквата. За всеки случай ще проуча въпроса още в понеделник сутринта. Наздраве, скъпи. Хубаво вино. Твърде хубаво за нашата църква.

Глава 42

В понеделник в 9,01 свещеничката позвъни от сакристията на регионалния лицензиращ орган за алкохолни напитки и тютюневи изделия, представи се като асистент-пастор в новосформирана енория и се поинтересува дали се нуждаят от лиценз, за да поднасят вино за причастие по време на служба.

Не, съобщи ѝ строгият представител на властта. Причастието можело да се поднася свободно.

След това свещеничката попита – за всеки случай – дали имало ограничения за количеството вино, което всеки член на енорията можел да изпие, преди властите евентуално да изразят по-различно мнение.

Строгият като че ли се стегна малко. Подозираше, че във въпроса се крие нещо неблагоприлично, затова реши да допълни официалния отговор с личното си мнение.

– Лицензиращият орган, за съжаление, няма мнение относно количеството вино за причастие, но законът не би трябвало да предвижда богомолците да се напиват. Предполагам, че ако си пийнат твърде много, религиозното послание може да им убегне.

Свещеничката се канеше да отвърне, че в конкретния случай посланието поне отчасти може спокойно да бъде пропуснато, но вместо това благодари и затвори.

– Зелена светлина! – каза тя на рецепциониста.

После се обърна към Джери с ножа, който също се намираше в сакристията.

– Искам в събота да ни бъдат доставени поне деветстотин литра червено вино. Можеш ли да го уредиш?

– Разбира се – каза Джери с ножа, който имаше връзки навсякъде. – Двеста кутии от по пет литра. Молдовското мерло е сто крони кутията, това добре ли е? На вкус не е... щеше да каже „лошо“, но го прекъснаха.

– Алкохолно съдържание? – попита свещеничката.

– Предостатъчно – каза Джери с ножа.

– Значи, така се разбираме. Или по-добре вземи четиристотин кутии наведнъж, да има и за по-нататък.

Глава 43

Бьорие Екман подравняваше чакълената си пътека. Тя наистина беше негова и ничия друга. Убиеца Андерш мина покрай него, следван мълчаливо от Джери с ножа. Пасторът похвали качеството на подравняването и в замяна получи хубави думи за проповедническия си дебют.

– Почти нямаше от какво да се оплаче човек – каза Бьорие Екман, лъжейки и усмихвайки се едновременно.

Благородната лъжа беше планираното встъпление към тристепенния му план за осъществяване на фаза А .

1) Да отправи забележки към съдържанието на проповедта.

2) Да посочи на пастора основните стълбове, към които да се придържа, и накрая...

3) Също като едно време, сам да напише неделния текст.

Апропо, откъде накъде бяха решили неделната служба да се провежда в събота рано вечерта? Трябваше да промени това във фаза Б . Или В – зависи колко твърдоглави се окажеха пасторът, свещеничката и онзи другият.