Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Благодаря ти, Господи, че ми възложи задачата да създам ред в този хаос – каза Бьорие Екман.

Господ не отговори.

37 Тимотей 5:23. – Б. пр.

38 Авакум, 2:16 (ревизиран цариградски превод на Библията). – Б. пр.

39 Йоан, 3:16. – Б. пр.

Глава 40

След приспадането на заплатите на младежите от гимназия „Меларен“ премиерата им бе донесла четиристотин двайсет и пет хиляди крони. Това ще рече: по двайсет и една хиляди двеста и петдесет крони за охранителния отряд, Убиеца Андерш, перото за общи разходи и перото за благотворителна дейност. Останалите триста и четиресет хиляди бяха прибрани в жълтия куфар на свещеничката и рецепциониста, който пък бе прибран в шкафа от осемнайсети век в сакристията. Червеният все още не им бе потрябвал. (куфарите не бяха най-безопасното скривалище на света, но рецепционистът настояваше всички приходи да се събират в тях, тъй като при евентуална критична ситуация трябвало да могат да реагират за по-малко от половин минута.)

Убиеца Андерш получи допълнителна бутилка червено вино в знак на благодарност за добре свършената работа и като обещание, че след не повече от двайсет седмици ще може да дари следващия почти половин милион на получател по негов избор.

– Фантастично – каза той. – Но сега искам да хапна нещо. Може ли да взема назаем петстотин крони за малко храна?

Рецепционистът осъзна, че е забравил да уведоми пастора за заплащането, което всъщност му се полага. Но тъй като Убиеца Андерш не си го поиска, можеха да оставят нещата такива, каквито са, тоест забравени.

– Естествено, че можеш да вземеш назаем петстотин крони – каза той. – Знаеш ли, направо ти ги подарявам! Само не ги харчи наведнъж, моля те. И вземи Джери с ножа със себе си, ако ще ходиш някъде.

За разлика от Убиеца Андерш, Джери с ножа можеше да брои. Двайсет и една хиляди двеста и петдесет крони не покриваха разходите за заплати на него и на персонала.

– Тогава да ги удвоим – каза рецепционистът.

Охранителите получиха това, което убиецът не проумя, че му се полага, така че бюджетът не пострада.

Но преди Убиеца Андерш да се отправи навън в компанията на Джери с ножа, в помещението влезе още един човек.

– Каква прекрасна вечер в служба на Господа! – излъга мъжът, натоварен с божествената мисия да приведе всичко в ред.

– Кой си ти? – попита свещеничката.

– Аз съм Бьорие Екман, епитроп на енорията от трийсет години. Или трийсет и една. Или двайсет и девет, зависи от гледната точка, тъй като известно време църквата беше оставена под угар.

– Епитроп? – попита рецепционистът.

Проблеми, помисли си свещеничката.

– Да бе, по дяволите. Забравих да ви кажа за него – каза Джери с ножа, който в бързината забрави и че не трябва да ругае.

– Добре дошъл у дома – каза Убиеца Андерш, който в рамките на няколко минути бе похвален на два пъти, което го изпълни с чувство на блаженство.

Затова прегърна Бьорие Екман на излизане.

– Хайде, Джери, да тръгваме. Жаден съм. Искам да кажа, гладен съм.

Глава 41

Бьорие Екман не успя да стигне дори до един от четиринайсетте коментара, които бе нахвърлил по време на тържествената служба. Вместо това рецепционистът и свещеничката дружелюбно го поведоха към изхода, като обещаха, че по-нататък ще си поговорят повече. Той отвърна, че с изключение на няколко важни подробности около посланието и тона на проповедта, както и времето на службата и някои други неща, нямало какво толкова да говорят, тъй като епитропът знаел как се гради енорийска дейност с идеална цел и вече дори бил установил контакти с някои от посетителите.

– Колко дарения получихме днес, между другото?

– Още не сме ги преброили, но сигурно са повече от пет хиляди – отговори рецепционистът бързо, надявайки се да не се е спрял на твърде занижена сума.

– Олеле! – каза Бьорие Екман. – Рекорд за енорията! Представете си колко още ще можем да получим, когато шлифовам организацията, съдържанието и това-онова като цяло. Залагам си главата, че някой ден ще минем границата от десет хиляди крони.

Проблеми, проблеми, проблеми, помисли си свещеничката.

Като каза за финал: „В понеделник се връщам с греблото, за да подравня пътеката както трябва, може би ще се видим тогава“, Бьорие Екман най-накрая излезе от стаята.

– Няма пълно щастие – каза рецепционистът.

Свещеничката се съгласи, но рече, че можели да почакат и до другата седмица, за да изритат мъжа, на когото изобщо не бяха предлагали работа. Сега било време да отпразнуват откриването с меню със седем ястия и отсядане в хотел. И най-вече да обсъдят промените в концепцията с оглед на тазвечерното развитие.