Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Нали? – каза брат му.

Изказването на Улуфсон беше твърде завъртяно и останалите успяха да проследят мисълта му едва до средата. С петнайсет на два гласа бе решено братята да видят сметката на Графа и Графинята, преди те от своя страна да са видели сметката на онзи, чиято сметка трябваше да бъде видяна още в началото, но вместо това сега най-добре беше да остане възможно най-невидяна.

Бандитите в мазето нямаха навика да са на едно мнение, когато става дума за пари. Просто не беше в кръвта им. Ето защо беше още по-странно, че петнайсетимата, които нямаше да участват в операцията, много бързо се разбраха заплащането на Улуфсон и Улуфсон да бъде в размер от четиристотин хиляди за благородник, или един милион, ако успееха да се отърват от двамата наведнъж.

Улуфсон и Улуфсон изглеждаха нещастни. Но един милион си беше един милион, а те имаха нужда тъкмо от това, за да си стъпят на краката във финансово отношение. В същото време петнайсет ядосани гангстери се бяха вторачили в тях и очакваха потвърждение.

Братята можеха или да приемат...

Или да приемат.

36 Според закона в Швеция за силна се счита бирата с повече от 3,5 % съдържание на алкохол, но неофициално под силна бира най-често се разбира такава с повече от 4,5 процента алкохол. – Б. пр.

Глава 38

Оставаше само час до проповедническия дебют на Убиеца Андерш. Преговориха стратегията си за последно. Свещеничката не беше сигурна в доброто протичане на събитието. От една страна, убиецът изглеждаше любознателен и възприемчив, от друга, беше незначително по-надарен от топка за крокет. Не се знаеше коя от двете му половини щеше да надделее на амвона.

Църквата беше на път да се напълни. Освен това пред екрана отвън се беше събрала внушителна тълпа, захранвана от непрекъснат поток новодошли. В камбанарията бяха разквартирувани двама снайперисти с оптически мерници, а на всеки възможен вход стоеше пазач. Единственият що-годе представително изглеждащ полугангстер беше облечен с черен костюм и поставен до електронния детектор на главния вход – нещо, съпроводено с мълчалив протест от негова страна. Преди това той бе изкарал интензивен курс по обноски при свещеничката (по времеви съображения интензивният курс беше от най-интензивните).

– Защо има пропускателен пункт на входа на църква? – зачуди се един посетител, който всъщност не искаше да бъде там, но съпругата му го бе довлякла.

– От съображения за сигурност, добри ми господине – каза костюмираният.

– Съображения за сигурност? – попита безочливо мъжът.

Свещеничката беше решила на посетителите да не им бъде съобщавана истината, че пасторът и те самите са под заплаха.

– Да, съображения за сигурност, добри ми господине – повтори костюмираният.

– А чия сигурност и какви съображения? – продължи безочливият.

– Не може ли просто да влизаме, Таге? – попита лесно раздразнимата му жена.

– Трябва да призная, че съм съгласен с красивата ви съпруга – каза костюмираният, копнеейки вътрешно да нокаутира копелето с дясната си ръка, която бе стиснал в юмрук в джоба на сакото си. Само не биваше да забравя преди това да пусне ръчната граната.

– Но тук има нещо странно, Грета – каза Таге, който цял ден бе опитвал да убеди жена си да даде приоритет на хокейния плейоф по телевизията.

Опашката зад непримиримия мъж ставаше все по-дълга и костюмираният вече не издържаше да се държи костюмирано.

– Ако не разбираш думите „съображения за сигурност“, как, по дяволите, би могъл да разбереш какво ще каже пасторът след малко? Ако не ви харесва спасението, което предлагаме, тогава се обърнете, качете се в шибаното си волво, приберете се в шибаната си типова къща в шибаното си предградие и седнете да гниете върху шибания си диван от ИКЕА.

За щастие, в този момент свещеничката минаваше наблизо и чу последната част от диалога, който явно се развиваше в съвсем грешна посока.

– Извинете, че се меся – каза тя. – Името ми е Йохана Шеландер и съм помощник-пастор на може би най-изтъкнатия Божи пратеник тук на земята. Пазачът, с когото се сблъскахте току-що, е от групата за начинаещи на пастор Андерш и засега е стигнал едва до Битие.

– И? – поинтересува се безочливият.

– Ами, там не пише много за това как трябва да се държи човек, освен че не бива да яде забранени плодове, макар че Адам и Ева направили точно обратното, поощрени от говореща змия. Малко странно, като се замисли човек, но Господ може да се справи с почти всичко.